Как да избираме какво да ядем?!

…или има ли еднозначен отговор на въпроса, който всеки човек неминуемо си задава по отношение на храненето си, независимо от навиците, предпочитанията, възможностите или целите си?

p1190494


  • Как да избираме марките продукти, които да консумираме?
  • Кои са най-добрите “заместители” на домашно приготвените храни?
  • Има ли “най-здравословни” храни? 
  • Кои са храните, които трябва да избягваме на всяка цена?
  • Какво ще се случи, ако узнаем отговорите на всички тези въпроси?

Наскоро една от редовните последователки на Foodie Boulevard ми зададе въпрос, който тормози и мен, откакто започнах да се стремя да се храня осъзнато и отговорно, а именно как да избирам измежду всички марки продукти в търговската мрежа и как да знам кои са “най-добрите”. 

Обещах й да посветя специален материал по темата и – ето го. Надявам се съдържанието и посланието да не са разочароващи. Защото…

Има добри и лоши новини. 

Започвам с лошите – категоричен и еднозначен отговор на този въпрос нямам. 

p1130487

Всъщност, ако някой ви каже, че има еднозначен, категоричен и универсален отговор на този въпрос, той категорично и еднозначно ви лъже. Защото подобен отговор за съжаление просто няма как да бъде даден.

Няма да се впускам в разсъждения защо не съществува такова нещо като универсално здравословно хранене. За по-любознателните, това е едно от най-добрите научни видеа, които съм гледала по темата. 

Добрите новини са, че всъщност, за да се храним осъзнато, отговорно и пълноценно и за да се грижим за здравето и благосъстоянието си, това изобщо не е най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим.

А и дори да имаше отговор, той нямаше да ни помогне да постигнем дългосрочните си цели!

Защото ако информацията беше отговорът, светът щеше да е пълен с милионери с тела на гръцки богове. Но не е. И въпреки че никога досега не сме били по-информирани относно това какво е полезно и какво е вредно за нас, никога досега не сме били същевременно и по-объркани и разкъсани какво точно да предприемем, за да постигаме целите си. 

p1190567

Още по-зле. 

Правим едно, после второ, трето. Разочароваме се и веднага пробваме нещо друго. Експериментираме с това и онова в търсене на магическата пръчка, която веднъж завинаги ще ни избави от вечните разсъждения какво, как и по колко да ядем, за да изглеждаме добре и да сме здрави.

Като че ли колкото повече усилия полагаме, колкото повече информация получаваме, с колкото повече специалисти работим, толкова повече се отдалечаваме от това, което всъщност работи за нас дългосрочно. 

Правим програми, пречиствания, детокси, следваме съвети, купуваме добавки и какво ли не. И всичко е чудесно, защото работи. Докато сме дисциплинирани. 

А какво се случва ако ни се наложи да пътуваме по работа и не можем да си купим любимата марка оризовки, любимата извара, любимото протеиново барче или не можем да си приготвим храната за целия ден у дома? 

p1190875

Промените са единственото сигурно нещо в живота на всеки от нас.

И важният отговор, който може да ни помогне да се грижим за здравето си дългосрочно, е какви са оптималните решения и изборите, които можем да правим в разнообразни ситуации, в които имаме ограничен контрол и трябва да работим с независещи от нас обстоятелства. 

А това не звучи секси. Знам.

Не звучи предизвикателно и революционно.

Не звучи като “10те храни, които ще променят живота ви” или като “Яж това и за 10 дни ще отслабнеш с 6 килограма” или като “С този режим ще постигнете тялото, за което всички копнеят”.

p1190592

Кое всъщност е важното?

Всъщност, единственото, което може да ни помогне да превърнем пълноценното хранене в дългосрочно поведение, е да се запознаем с материята на “здравословното хранене” дотолкова, че да успеем да правим оптимални избори в различни ситуации и моменти от живота си. А такива моменти ще има много.

  • Когато пътуваме.
  • Когато сме с ограничен бюджет и вече не можем да си позволим някои от храните, които сме консумирали преди.
  • Когато се преместим и вече сме далече от любимия си здравословен магазин.
  • Когато любимата ни марка от определен продукт е изчерпан.
  • Когато сме на гости на роднини, които не са запознати с предпочитанията и с храните, които консумираме или не.

Умението да знаем какво да правим в моментите, за които нямаме план, е най-важното умение, което трябва да развием.

Следването на определен режим или диета за определен период и консумацията само на определени продукти рано или късно ще се окаже невъзможно.

А какво се случва тогава? 

Изпадаме в паника и започваме да правим избори, които ни отдалечават от дългосрочните ни цели 5 пъти по-бързо, от колкото хубавите ни избори са ни доближавали. И тогава идва усещането за провал. А няма нужда. 

dinner

Все пак, как да избираме между марките на пазара?

Търговската джунгла може да бъде страшно място. В мрежата има десетки марки кисело мляко, сирене, кашкавал, ядкови млека, оризовки и каквото още се сетите. И това е нормално. И това е чудесно. И това е…задушаващо.

Всъщност, парадоксът на избора е такъв, че колкото повече опции имаме, усещането за удовлетворение намалява, защото каквото и да изберем, винаги остава едно гласче, което твърди, че е имало и по-добър избор. 

Ситуацията с избора на марки храна е още по-сложна, защото повечето хора нямат необходимото образование, което да им помогне да пресяват кои от съдържащите се в определени храни съставки са категорично нежелателни за консумация.

Тъй като както повечето хора аз също нямам специфично образование в тази сфера, проактивното търсене на информация от различни източници е основният начин да се образовам в движение дотолкова, че да мога да правя оптимални избори. 

p1190860

Проблемът с това е, че няма едно единствено място, което може да ни ориентира и информира в търговската джунгла и ситуацията става още по-неприятна, когато в уважавани източници откриваме противоречива информация.

Това не значи непременно, че информацията е невярна, а често означава, че различни факти се представят и “опаковат” по начин, който да подкрепи определена теза или да бъде в помощ на конкретен аргумент, който авторът на материала цели да направи. И за съжаление почти винаги аргументите написани на научен език ни звучат логично, особено ако самите ние имаме ограничени познания в сферата. Както съм и аз.

Това е “библията”, към която аз посягам през последните 5 години, когато имам неяснота във връзка с някакъв продукт или храна. Информацията е поднесена на достъпен и същевременно достатъчно образователен език, че да допринесе за изграждането на контекст, който да ни помага при бъдещи избори. 

p1190888

Съвети

Макар да нямам универсалните отговори, имам известен опит, който улеснява живота ми. Ето това са някои от принципите, които следвам, когато пазарувам и избирам храната си:

  • стремя се да избирам продукти и храни с минимално добавени подобрители, овкусители и консерванти. Когато това е невъзможно, стремя се да избирам продукти и храни, които съдържат единствено добавки, за които имам информация. Ако не разбирам нещо на етикета – проверявам онлайн за естеството на продукта. Тъй като това може да доведе до вманиачаване – правилото ми е, че ако продуктът или храната се консумира по изключение във връзка с някакъв повод или празник, съдържанието на някоя “зла” съставка не е краят на света. Един конкретен пример. Доста си падам по оризовките. На пазара вече има сериозно разнообразие от марки, които предлагат всякакви вариации. Когато пазарувам, избирам единствено тези, които нямат никакви овкусители, различни от сол и/или естествени подправки (черен пипер, чубрица и тн).
  • стремя се да наблягам върху консумацията на продукти, които поначало не съдържат консерванти, подобрители и овкусители. Когато съотношението между храната ни е в пропорции, които окуражават консумацията на прясна храна (пресни зеленчуци и плодове, ядки и семена, яйца, умерено количество млечни продукти и/или месо), дори да изберем продукт или храна, с чиито състав не сме на 100% запознати, това не е повод за драми и сериозни притеснения. 
  • стремя се да пазарувам продукти и храни с доказан произход. Ако 2 седмици след изтичане на срока на годност, киселото мляко или изварата изглеждат като току-що купени, вероятно нещо не е съвсем като хората. Стремя се да избирам марки, чиито продукти се развалят “на време”. 

p1190578

И в крайна сметка…

Колкото и да са общи тези принципи и да не предоставят никаква удобна конкретика, всъщност те са ориентир, който позволява култивирането на динамичен баланс и оптимизация на личния контекст.

Като човек, който проследяваше всяка своя хапка и се обсебваше от произхода на всяко изконсумирано нещо, за себе си разбрах, че тази полярност не ми помага в стремежа да превърна моментната мания в дългосрочно поведение. 

Пълноценното хранене е нещо, което има милиард лица. И е възможно единствено, когато си го направим максимално улеснено, за да ни стане навик.

Когато вместо да се стремим качеството на храната ни да е 10/10 и това ни коства толкова нерви и усилия, че се отказваме на втората седмица, най-честият сценарий е, че след това качеството пада до 4/10.

Затова моят избор е системно и дългосрочно да се храня на ниво 7-8/10. Това е реалистична и постижима дългосрочна грижа и е единствената стратегия, от която има смисъл.

Всичко друго са кратки спринтове, които ни изморяват и ни отказват генерално от идеята, че можем да култивираме пълноценно хранене, което освен здравословно за организма е и истински вкусно за сетивата. 

А не е ли смисълът в дългата игра? 


Ако искате да получавате ексклузивни седмични новини, трикове, идеи и съвети от кухнята на Foodie Boulevard, може да се абонирате напълно безплатно тук

Comments

Be the first to comment.

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>