Там, където времето е спряло. Един велик ден по Великден.

…звукът на тишината в топлия уют на идилията 

easter-vibes

Рядко ми се случва да си ходя на село. Като дете го обожавах. Чаках с нетърпение лятната ваканция в очакване на дългите слънчеви дни изпълнени с неуморни игри по улиците.

Народна топка. Цветя, момичета, момчета. Федербал. Подаръци.

Много обелени колене. Е, вярно, че си имам само две, но постоянно бяха в рани. Много филии с олио и шарена сол. Първите ми целувки. По телевизията – кеч. На мен и с 3 години по-малката ми братовчедка не ни беше позволено да го гледаме, ама и на кой му пукаше, много по-забавно беше да изпълваме улицата с глъчка почти до полунощ, разгневявайки махленските баби. 

(more…)