Брускети с рикота и мармалад от лук

Вдъхновение и трансформация: как да превръщаме чуждите предложения в истински свои изкушения?

p1240891

Често ме питат как измислям “рецептите” си. Отговорът винаги звучи сходно – аз не измислям рецепти.

Аз създавам храна като оптимизирам своя собствен контекст.

Това е израз, който употребявам често, но съм напълно наясно колко странно звучи. И предполагам, че дори дразни част от вас. Затова реших да ви обясня какво точно означава, като илюстрирам разказа с нещо много конкретно. И много вкусно. И много странно. Мармалад от лук.

p1240902

Мармалад от КАКВО? 

Използвам случая да ви разкажа какво точно имам предвид, когато казвам, че оптимизирам своя контекст, използвайки като илюстрация един от най-новите си кулинарни експерименти.

В отговор на предизвикателство, което ми отправиха моите приятели от BILLA България да се вдъхновя от най-новото им приложение BILLA Кулинариум (видео как работи може да видите тук), вчера приготвих мармалад от лук, поднесен като топинг върху пълнозърнести брускети с рикота.

Бях скептична. Изглеждаше ми странно. Звучеше още по-странно. А аз съм смел експериментатор! И точно затова посегнах именно към него за вдъхновение. 

Вярна на стила си, аз не пресъздадох рецептата буквално според описанието, а се вдъхнових от идеята и я трансформирах по начин, който да кореспондира на моите условия, възможности и предпочитания. 

Резултатът надмина очакванията ми до такава степен, че (леко засрамено споделям) изядох цялото бурканче. На едно хранене. Мда. Накратко – мармалад от лук е по-добра идея, отколкото звучи. 

Днес споделям в детайли какво означава да оптимизираш своя контекст или с други думи как изглежда механиката на моята кулинарна логистика. 

p1240885

Kакво се случва в главата ми, когато влизам в кухнята?

  1. Взимам под внимание вкусовите предпочитания и хранителните навици на този или тези, за които ще приготвям храна. Често това съм само аз, в други случаи сме аз и най-почетният ми дегустатор, а има и ситуации, в които ще посрещаме гости или ще посещаваме някого. Това винаги е отправната ми точка. Ясно ми беше, че мармалада от лук ще си го ям сама. Твърде смело е за плахи дегустатори. Така че изобщо не се и опитах да го правя “нормален” – приготвих си го като за моето авантюристично небце и очаквах да бъда шокирана. Адаптациите, които направих, бяха по отношение на някои от продуктите. Например, смених бялата захар с кафява, козето сирене – с рикота, а вместо десертно вино – сложих просто каквото имах в момента. 
  2. Обмислям с колко време разполагам. Има моменти, в които ми се твори заради самия творчески процес, а по стечение на обстоятелствата – просто избирам храната като изразно средство, с което да трансформирам визията си в реалност. Но това се случва рядко. Най-често просто трябва да се яде. Нека сме реалисти – малко от нас могат да си позволят лукса да се вихрят часове наред в кухнята. Имаме нужда от бързи решения за конкретни проблеми – в съседната стая ни чакат гладни хора с претенции и трябва да се действа бързо. Така и правя – повечето ястия, които създавам, отнемат не повече от 45 минути. Закуските често отнемат под 30. Мармаладът отне около 40, но го приготвих с 2 глави лук, вместо с посочените в оригиналната рецепта 5, защото откровено казано не ми се занимаваше много много. Оказа се по-лесно, отколкото очаквах.
  3. Разглеждам наличните продукти или преценявам бюджета, в който трябва да се вместя. Ако съм вкъщи – отварям хладилника и кухненските шкафове и започвам да сглабям пъзел. Не се тюхкам, че някой продукт ми е свършил – намирам решение веднага и го заменям с алтернативна съставка. Ако съм в магазина – поглеждам в портфейла си или проверявам наличната стойност в бановата си сметка. Преценявам с какви средства разполагам и оптимизирам пазара си според тях, купувайки продукти, които като части Lego мога да сглобя в различни ястия и конфигурации. С няколко куршума, цяло стадо зайци. В конкретния пример, бях купила рикота, която използвах, за да приготвя спаначен пастет с варени яйца. Реших вместо да купувам отделно козе сирене за предложението с мармалада, просто да използвам рикотата. Сработи перфектно. 
  4. Преценявам с какви условия на готвене разполагам. Когато готвя у дома – ситуацията е ясна. Имам на разположение роботи, чопъри, фурна, airfryer, всякакви съдове, формички и пособия. Но невинаги съм у дома. Но и  няма значение. В 99% от случаите можем да адаптираме това, което приготвяме, според условията, в които го правим. В този случай бях вкъщи и изцяло разполагах с всичко, с което съм свикнала. По отношение на новите “рецепти”, които тествам – винаги предпочитам да го правя у дома. Това ми позволява последваща свобода при импровизациите, но началото винаги поставям в познати условия. 
  5. Съобразявам се с енергията, която имам. Ще го кажа за пореден път: обожавам да готвя. Това изобщо не означава, че обожавам да го правя постоянно. Понякога просто нямам сили. И това е съвсем нормално. При всички ни е така. Да се преструваме, че не е, не ни прави герои, а ни пречи да придобием умения, които да ни спасяват в изморените и изнервени моменти, в които хич не ни е до готвене. Вчера не ми се готвеше никак. Казах си, “ОК, давам си 40 минути и ако не стане нищо – няма драма, ще съм се научила на още нещо, което не става за ядене”. Научих друго – че мармалад от лук е нещо супер яко! 

Цялото това мислене отнема буквално секунди, но ми спестява толкова много главоболия, че ми остава много повече време за занимания с любимите ми хора. 

А относно мармалада – горещо препоръчвам. Приложението – също. Дори човек като мен, който не готви по чужди рецепти, се радва на всякакво вдъхновение. А понякога най-неочакваните неща могат да катализират страхотни идеи, за които иначе никога не бихме се сетили. И няма как да не го кажа за пореден и последен път – мармалад ОТ ЛУК! 


  • Ако искате да надниквате в моята кухня и да получавате ексклузивни новини, трикове, идеи и съвети от ежедневието на Софи и от света на Foodie Boulevardтук може да се абонирате напълно безплатно за седмичния ми бюлетин.  
  • Всички мои видео рецепти, вкусни приключения и практични съвети и идеи за вкусно и пълноценно хранене може да откриете в моя YouTube канал.

Пълнозърнести брускети с мармалад от лук и рикота
Serves 3
Write a review
Print
Prep Time
10 min
Cook Time
30 min
Total Time
40 min
Prep Time
10 min
Cook Time
30 min
Total Time
40 min
Продукти
  1. 2 глави червен лук
  2. 3 с.л. орехово масло (или зехтин за готвене)
  3. 3 с.л. кафява захар
  4. 50 мл. балсамов оцет
  5. 100 мл. червено вино по избор
  6. 1 с.л. кокосово масло
  7. 1 пълнозърнеста багета
  8. 50г сирене рикота (може да се замени с козе или овче сирене, извара или маскарпоне)
Приготвяне
  1. Нарежете лука на полумесеци.
  2. Изсипете ореховото масло или зехтина в тиган и го загрейте на среден огън.
  3. Изсипете лука в тигана, разбъркайте добре, покрийте с капак и задушете до омекване.
  4. Добавете захарта, разбъркайте добре и оставете лука да се задуши със захарта за 5-6 минути на тих огън.
  5. Добавете балсамовия оцет и отново разбъркайте добре. Оставете течността да се изпари.
  6. Сипете виното в тигана и оставете да се редуцира.
  7. Отстранете мармалада от котлона, добавете маслото и разбъркайте добре.
  8. Нарежете багетата, намажете всяко резенче с малко рикота и гарнирайте с лъжичка мармалад.
  9. Добавете сурови ядки за декорация по желание.
  10. Поднесете веднага или консумирайте мармалада до 3-4 дни, като го съхранявате в хладилник.
Foodie Boulevard http://foodieboulevard.com/

Comments

Be the first to comment.

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>