От информация към трансформация

Кое е липсващото парченце в пъзела на дълготрайната промяна?

information-vs-transformation

Промяната – от къде идваме и къде искаме да стигнем?

Какво се случва, когато търсим промяна?

Първо, очевидно нещо в статуквото не ни харесва. Изпитваме дискомфорт или неудовлетворение от някакво обстоятелство или фактор от ежедневието ни.

Второ, знаем каква е стартовата ни позиция в момента и кое причинява дискомофорта или неудовлетворението ни. Работата ни е кофти, колата постоянно е в сервиза, имаме няколко излишни килограма…

Знаем и къде искаме да стигнем в някой бъдещ момент, в който вече сме осъществили целта си. Да започнем работата на мечтите си. Да се сдобием с нова кола. Да отслабнем. 

Къде грешим?

Защо тогава много често наличието на тази информация – началното състояние и целевото състояние, не ни води до желаната трансформация?

Защо години наред търпим работа, която ни прави нещастни? Защо продължаваме да даваме луди пари за ремонти на колата? Защо макар да успяваме да свалим някой килограм следвайки стриктно диети и режими, в крайна сметка рано или късно пак сме в изходна позиция? 

Какво правим грешно? Нали уж най-добрата мотивация, за да постигнем целите си, е да се фокусираме върху тях и всячески да се стремим да ги постигнем?!

Макар не всяка от посочените ситуации да ми е позната, то със сигурност тази със свалянето на килограми е болезнено близка до мен.

Isolated life cycle of colour segeant butterfly ( Athyma nefte ) from caterpillar and pupa hanging on twig with clipping path

Какъв беше моят подход в стремежа ми към трансформация?

Години наред правех всичко, което “трябваше”:

  • следвах най-популярните в момента диети
  • изготвях си режими и маниакално се водех по тях, недопускайки и за секунда да “кривна от пътя”
  • ходех по 10-15-20 километра на ден
  • карах колело всяка сутрин преди работа 
  • общувах с гурута, вслушвах се в съветите им, прилагах дословно препоръките им
  • не закусвах
  • задължително закусвах
  • не ядях след 18:00
  • ядях веднъж дневно, към 19:00

Установихте ли шизофренията? Така се и чувствах… Уж правех каквото трябваше, а реално “трябването” не беше нещото, което можеше да ми помогне. Но докато осъзная тази закономерност мина доста време.

Opposite arrows with Old Me versus New Me. Hand drawing with chalk on blackboard. Choice conceptual image

Когато правиш каквото трябва, но не се случва каквото очакваш…

Бях толкова дисциплинирана, толкова педантично следваща всяко правило, че не можех да си представя защо не мога да постигна целта си! Исках да бъда слаба, а все не бях. Имах толкова конкретна цел, която следвах толкова осъзнато, а все не успявах…

Бях раздразнена, бясна, тъжна, разочарована. След това бях тотално засрамена, защото от яд, че нищо не се получаваше, аз губех мотивация да следвам правилата и се връщах към обичайните си навици. И се “провалях”.

Отне ми много време. Въртях се в кръг. Минавах в цикъл от дисциплинираност към пълна “разхайтеност”. А и това, че съм зодия близнаци не помагаше много 🙂

В крайна сметка, моята трансформация така и не започна да се случва. Не се доближавах ни най-малко до целта си дори с нарастването на информацията, върху която базирах поведението и изборите си. Стигнах до там, че чак бях объркана, защото получавах противоречиви сведения и то все от уважавани източници.


Яж това, не яж това. Тренирай сутрин, тренирай вечер. Тренирай на гладно, не тренирай на гладно. Ограничавай въглехидратите, наблягай на въглехидратите. Яж по 3 пъти на ден, по веднъж, по 6 пъти на ден. Яж през 2 часа, през 12 часа, през 24 часа. 


Е….как да си избера?! Не знаех. Аз съм дилетант. Нямам науката зад нещата. За всичко разчитам на професионалистите в сферата да ме насочат и да ми кажат какво да правя, за да постигна това, което искам.

stock-image-85670084-m-2015

Проблем, който често пренебрегваме

До преди няколко години проблемът с професионалистите във фитнес и здравословната индустрия беше различието в подхода и философията им. Ако “следваш” двама, които имат различни убеждения, си тотално “изгубен”, защото не можеш да си “избереш” чии заръки да следваш.

Повечето гурута имаха фиксирана нагласа и отработен план за действие базиран на тази нагласа, който слагаше всички хора, нуждаещи се от помощта им, под общ знаменател. Така всички получавахме еднакви диети, еднакви тренировъчни програми, еднакви съвети и препоръки.

Тук добри новини има. Доста от специалистите в индустрията осъзнаха, че този подход ни най-малко не работи за всичките им клиенти по еднакъв начин. Лошите новини са, че далеч не всички от тях имат ресурса да осигуряват персонализирана помощ за хората, които имат нужда от помощта им.  

information-vs-transformation

Неподозираният самосаботаж във вечното търсене на вина в себе си

Аз, от друга страна, започнах да осъзнавам, че нещо, което беше препоръчано от някой титан в сферата и работеше перфектно за много хора, често за мен не работеше. И, естествено, бях твърдо убедена, че проблемът е в мен. Мислех си, че щом се вижда, че нещо работи, то значи вероятно аз не правех нещо като хората, щом продължавах да се “провалям”. 

Минаха почти 10 години, в които аз откровено мразех тялото си.

Е, имаше моменти, в които бях успяла да съм дисциплинирана за малко по-дълго и бях успяла да сваля почти толкова килограми, колкото ми се искаше.

Но лишенията и промените в режима ми бяха толкова драстични и поставяха организма ми в толкова дълбок дистрес, че в момента, в който ми се наложеше леко да наруша режима си заради пътуване, социално мероприятие или дори кофти настроение, всичко се сгромолясваше с такава сила, че много бързо си припомнях значението на йо-йо ефекта в контекста на тялото ми.

Бях тотално объркана, защото наистина бях пробвала много голяма част от нещата, които бях чувала. А и честно казано бях започнала да се отказвам, защото…какво друго да направиш, когато нищо не работи?!

Когато сляпото следване на целта те отдалечава от постигането й…

 Тогава реших да пробвам нещо, което никак не звучеше логично. Спрях да мисля за крайната цел. 

Спрях да фиксирам вниманието си върху момента, в който вече щях да съм отслабнала. 

Спрях да се възприемам като провал, защото съветите и диетите на гурутата не работеха за мен. 

Спрях да вярвам, че единственият начин да постигна мечтаната си форма е да ми е неприятно, мъчително, да се лишавам и да страдам.

А и между другото, спрях да вярвам, че има такова нещо като мечтана форма. 

information-vs-transformationinformation-vs-transformation

Какво осъзнах с времето?

Осъзнах, че мечтаната форма не се измерва в килограми и сантиметри, а се базира на начина, по който се възприемам. Какво си мислех, че ще се случи, като си повтарях, че мразя тялото си? Че то изведнъж самичко ще стане такова, което да обичам? Не. Просто му дадох време. Осъзнах, че то е резултат от вътрешното ми състояние. И започнах да се грижа за него.

Осъзнах, че, понеже обичам храната, трябва да намеря начин да я използвам по моя път вместо да бягам от нея. 

Осъзнах, че така или иначе онова мечтано отслабване е просто последствие от нещо съвсем различно – грижата за здравето ми. 

Осъзнах, че това да се чувствам добре физически е функция от това да се чувствам добре емоционално и психически.

Осъзнах, че една трансформация значи промяната да е дълготрайна. И с това дойде разочарованието, че онова отслабване няма да дойде бързо. Но пък дойде и осъзнаването, че щом отслабването дойде, когато и да е това, то ще е като последствие от разрешаване на проблемите, които в миналото ме бяха подтиквали да бягам в храната. 

Какво да търсим, когато търсим помощ?

В крайна сметка, аз продължавам да съм все същия дилетант. Но разликата е, че вече не търся в себе си проблема и вината, а търся даденостите и инструментите, които да ми помогнат да постигам целите си не въпреки това, което съм, а заради това, което съм – с всичките си особености, слабости и недостатъци. Разчитам на професионалистите за насоки и за контекст, а не за решение. Разчитам на тях за инструментите, чрез които сама да постигам промяната. Разчитам, че когато получавам препоръки и съвети от професионалисти, те ще са базирани на контекста на моето тяло.

Вече не вярвам в one size fits all подхода. Или с други думи вече знам, че няма универсална формула, която да работи успешно за всички.

concept skincare with puzzles. Skin of beauty young woman before and after the procedure on a gray background

Пъзелът се нарежда…

Знам, че всеки от нас има свой контекст със силни и слаби страни, който трябва да бъде използван като катализатор на трансформацията ни.

Знам, че дълготрайната промяна отнема време. Но знам и друго – това време може да е приятно.

Може да бъде посветено на това да се вслушваме в обратната връзка на тялото и на съзнанието си.

Може да бъде посветено на това да се самоанализираме и самоизучаваме. А в крайна сметка, в един момент се оказва, че се доближаваме страшно много до целта си, ей така неусетно.

С времето аз успявам да подредя пъзела на промяната и постоянно си напомням, че единствената информация, която може да ми помогне по моя път към трансформацията (независимо от сферата на промяна), е тази, която пречупвам през своя личен контекст. Тази, която нагаждам по себе си, а не тази, към която аз се нагаждам. 

Ако искате да се разходите с мен по пътя на всички грешки, които направих през годините, и всички уроци, които научих благодарение на тях, заповядайте на 7ми октомври в betahaus на моята лекция част от семинара Заслужаваш повече. Време е за новото ти АЗ. Ще си говорим за пътя от хранителното разстройство към хармонията, защо маниакалното преследване на целите ни всъщност ни отдалечава от постигането им и как да спрем да правим крачки назад по пътя на личната трансформация и грижата за здравето и добрата форма.

Билети за семинара може да откриете тук

Comments

Be the first to comment.

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>