6 навика за щастливо хранене, когато се борим с хранителни зависимости

sophie-yotova-foodie-boulevard

Често казвам, че храната е преживяване. Тя просто е там в “онези” моменти.

Моментите, в които празнуваме раждането на първата си рожба.
Моментите, в които черпим приятелите си за рождения си ден.
Моментите, в които вдигаме първа наздравица в сватбения си ден.
Моментите, в които изненадваме родителите си с празнична вечеря за годишнината им. 
Моментите, в които учим стресирано за изпит. 
Моментите, в които бягаме от злободневните проблеми в търсене на бързо облекчение.
Моментите, в които сме сами.
Моментите, в които сме обградени от любими хора.

happy-eating

Храната е там във всички тези моменти. И в хубавите, и в лошите. Тя е един от героите, които винаги ще имат роля в живота ни.

Но каква ще е ролята и каква храна ще изберем да бъде там, до нас, за онези моменти, решаваме сами 😉

Храната е удоволствие и заслужава връзката, която имаме с нея, да ни носи положителни емоции.

Но често, когато сме в капана на някаква нездравословна крайност в храненето, това иначе толкова приятно занимание може да бъде пълен кошмар.

Ако понятието “щастливо хранене” ви звучи крайно абстрактно, радвайте се. Това означава, че по всяка вероятност никога не сте били обсебени от мъчителни мисли за храна.

По всяка вероятност означава също, че не ви се е налагало да живеете с постоянни фиксации на съзнанието си върху това с какво, кога и в какви количества се храните. И до какви последствия ще доведе това. И ще трябва ли да се “борите” с някакви неприятни “щети” – с други думи сантиметри и килограми. 

Също така е вероятно никога да не сте имали притесненията дали стресът на работа или в университета, дали скандалът с родителите или сдърпването с половинката няма да ви подтикнат към неконтролируемо натъпкване. Или пък към повръщане. Или пък към пълен глад. 

Но ако храненето някога е било мъчение за вас – понятието “щастливо хранене” вероятно ви звучи безкрайно утопично. Не е. Напълно постижимо е и може да се култивира със съвсем простички стъпки. Но просто не означава лесно. Трансформацията изисква постоянство, осъзнатост, търпение и откровена вяра в процеса. 

Вижте 6те навика, които ми помагат ежедневно да поддържам баланса в храненето си, да се чувствам щастлива и искрено да се наслаждавам на преживяването. 

happy-eating

1. Не броя калории, но обмислям храната си. 

За мен здравословно хранене значи балансирано хранене. След дългогодишно бягане в крайностите осъзнах, че за мен това просто не работи. Изключване на хранителни групи, спазване на строги режими, маниакално гонене на цели… Да си говорим откровено – колко пъти това е било успешна стратегия? А за колко време? Можем ли да живеем така с години, с десетилетия? А пълноценен живот ли е това? 

Затова лично аз съм приела фундаменталната философия, че личната ми дефиниция за здравословно хранене включва всички макронутриенти. И е гъвкава, динамична, моделираща се според обстоятелствата.

Затова, планирайки храненето си вкъщи или пък избирайки какво да си поръчам от менюто в някое заведение, вместо да се ужасявам кое колко калории има, винаги избирам ястие по два признака. За втория ще ви разкажа след малко. Първият е балансът. Винаги избирам или си “построявам” ястие, което съдържа източници на протеини, мазнини и въглехидрати. А ако съм в заведение и ястието в менюто не ги съдържа – поръчвам си ги отделно! 

 

happy-eating

2. Не следя грамажи, но използвам визуални ориентири.

Вкъщи имам везна, която ползвам много рядко. Имах период, в който се обсебвах да меря всичко, което консумирам, до последния грам и да го вписвам прилежно в таблица с всичко, което съм изяла през деня, както и да въвеждам как съм се чувствала, след като съм се нахранила.

Това работеше за известно време, но осъзнах, че е много трудно приложимо в реалния ми социален живот и ми създава основно дистрес и дискомфорт.

Затова сега, когато се храня, аз се водя по ориентир, към който Инес Субашка насочи вниманието ми преди около две години.

Стремя се източникът на протеин, който съм избрала, да е с големина приблизително колкото дланта ми.

Стремя се въглехидратите да са около две шепи (например 2 шепи пъстра миксирана салата с всякакви зеленчуци, 2 шепи варена киноа, 2 шепи задушени зеленчуци или 2 шепи ориз на пара и т.н. Мазнините гледам да са около 2 палеца или с други думи четвърт авокадо, 6-7 маслини, 10тина сурови ядки, около чаена лъжица кокосово масло и т.н. 

happy-eating

3. Приготвям храната си предварително.

Една от най-честите причини да посегнем към нещо “виновно” е, че не разполагаме с никаква подходяща алтернатива.

Затова винаги, когато мога, приготвям храната си за деня от сутринта или от предната вечер.

Ако нямам време да приготвя нещо – минавам през магазина и грабвам една извара или едно кисело мляко, а в офиса – посягам към “здравословното” си шкафче, което е заредено с овесени ядки, сурови ядки, чия, сушени плодове, оризовки, пшенични трици.

По този начин – точно за 5 минути, мога да си спретна един бърз пудинг с кисело мляко, чия, сурови ядки и сушени плодове без добавена захар, който реално съдържа всички макронутриенти и ме засища за няколко часа.

happy-eating

4. Приготвям красива храна. 

Макар това да звучи ненужно и преувеличено занимание за доста хора, това е трик, който помогна лично на мен да изместя фокуса си от самата храна и това да бързам да се наям и вместо това да акцентирам върху приготвянето на храната като преживяване.

За мен този процес е една увертюра, която ми помага да погъделичкам инстинктите си на естет и да създам нещо красиво.

По този начин храната, която консумирам, носи материализираната ми душа. А и е отражение на вдъхновението ми. А и ако ще я споделям с някого – съм зарадвала окото на поне още един човек.

И докато съм се погрижила за всичко това – напълно съм усмирила първоначалния си бесен глад и първосигнален импулс да се натъпча. 

happy-eating

5. Не бягам от изкушенията, а ги опитомявам. 

С годините установих, че няма смисъл да си завирам главата в пясъка и да се преструвам, че изкусителната храна изведнъж е престанала да съществува в света. Има я. И винаги ще я има. И често ще ми се иска да се поглезя с нещо.

Затова вместо на всяка цена упорито да се лишавам от малки удоволствия, аз създавам храна, която освен красива и вкусна държи съвестта ми спокойна, а рецепторите ми – погъделичкани и щастливи.

Така, вместо да стискам зъби седмици наред и да се убеждавам, че не ми се яде сникърс, докато подсъзнателно постоянно мисля за него, аз си приготвям нещо, на което се наслаждавам без притеснения и напълно успокоява съзнанието ми. А, да, и някъде напред във времето, сникърсът спира да бъде привлекателен. Мислите спират да бягат към него. Дори в моментите, в които емоционалният глад се опитва да напомни за себе си по време на стресов период (през какъвто минавам в момента), повигът на глада не идва от нещо ултра захарно, пържено или потънало в панировка, идва от нещо, което може и да има малко повече калории, но е пълно с правилните нутриенти, които дават на тялото ми правилната енергия. 

happy-eating

6. Пазарувам стратегически. 

За да се храниш с пълноценна и “жива” храна трябва да пазаруваш сравнително често, защото пресните продукти очевидно имат по-кратък живот.

Но това, което ми помага да оптимизирам пазара си и да намаля до минимум необходимото за него време, е винаги да разполагам с дълготрайни базови продукти у дома.

По този начин, основните ми “дежурни” покупки в магазина са плодове, зеленчуци, яйца, млечни и някои свежи подправки.

Затова се стремя кухнята ми винаги да е заредена с киноа, леща, бобови, овесени ядки и трици, пълнозърнести брашна, чия, сурови ядки, сушени плодове, замразени зеленчуци за всеки случай, консервирани (за предпочитане в буркани) нахут, грах, царевица. 

p1110541

Всички съвети тук са много специфични за моето ежедневие и са приложими според моите предпочитания.

Това са изводи, които съм направила слушайки обратната връзка на тялото и съзнанието си през годините.

Това са стъпки, които всеки може и трябва да дефинира за себе си.

Най-голямата ни грешка в опитите да култивираме дълготрайни здравословни навици е да вярваме, че чуждата формула ще проработи и за нас. Тази грешка е лесно поправима. Дефинирайте своя контекст. Отговорете на нуждите на своето тяло. Изградете своя режим.

Будите се рано – гответе сутрин.  

Заспивате късно – гответе вечер. 

Не ви се готви – пазарувайте стратегически.

Знаете “слабите” си моменти – разсейте се. 

Обсебвате се при наближаването на всяко хранене – изяснете корена на страха си и анализирайте какво може да промените, за да започнете постепенно да намалявате стреса и да го замествате с потизивна емоция и преживяване. 

Формула няма. Не, има – просто не е универсална. 

Ако искате да разберете как култивирах своята лична стратегия за справяне с нездравословните хранителни навици, използвайки своя личен контекст без да се опитвам да прилагам дословно универсалните и често противоречиви съвети на всякакви гурута в индустрията, заповядайте на семинара Заслужаваш повече. Време е за новото ти АЗ на 7ми октомври в betahaus Sofia, за да си поговорим за щастливото хранене и защо то не е мираж. 

Билети за семинара може да откриете тук 

Comments

  1. Leave a Reply

    Румяна
    September 23, 2017

    Страхотни и със сигурност много полезни съвети. Благодаря ти!

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      September 23, 2017

      Благодаря, че прочетохте статията!

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>