Защо мечтите не се сбъдват: Парадоксът на внушената пасивна мотивация

Ставам на 28 без торта, но с ударна доза ретроспекция и осъзнато пътешествие към мен

20170603_101310

Бързам да започна с едно извинение/уточнение/disclaimer към всички, които (съвсем нормално)  очакват да четат посланията на един кулинарен блогър на език, който включва основно кулинарна терминология:

Ако темата ви е заинтригувала и сте се озадачили защо генерално позитивен човек като мен прави подобно негативно и обезкуражаващо твърдение, и решите със следващите редове да се впуснете в едно пътешествие през моите мисли, за да поканите моето послание в своите съзнания, ще се наложи да ви извадя за момент от зоната ви на комфорт и да ви поговоря с една по-различна терминология. Ще боравим с малко техническа материя и с малко лингвистични елементи. Мътна и кървава. Спокойно, няма да е толкова страшно.  

20170518_181903

Когато преди 2,5 години започнах работа като Technical Writer в голяма международна IT компания, едно от първите правила, които научих за стандартите на тази професия в тази компания, се оказа може би и най-ценното нещо, което съм научавала не просто за този „занаят“, ами и за живота като цяло.

Според стандартите, които следваме, когато описваш даден процес, винаги трябва да използваш деятелен залог или active voice.

С други думи, не казваш, че нещо се случва, а казваш, че някой случва нещото. Например, вместо да използваш израза „The system is rebooted…“ използваш израза „You reboot the system…“. Вместо „the process is completed” използваш „complete the process.” и така нататък.

Подобно комуникиране на действието на подсъзнателно ниво насърчава потребителя да бъде активен и да предприеме изпълнението на действието, което иска да реализира, вместо да се остави да „страда“ и да чака пасивно отстрани действието да се случи, което би станало ако използваме страдателен залог или passive voice, за да комуникираме някаква инструкция.

Дотук добре.

p1030735

Според www.easierenglish.bg, „в английския език има два залога: деятелен (Active Voice) и страдателен (Passive Voice). Те се различават по това, че при деятелния залог фокусът е върху извършителя на действието (подлога в изречението) докато при страдателния залог фокусът е върху обектa на действието.

Не мога да повярвам, че никога не съм се замисляла, че наименованието на пасивността в българската граматика е „страдателен залог“.

И тук започвам да си мисля за един неосъзнаван досега оксиморон, с който масово растем и живеем.

p1070286

Пасивността ни кара да страдаме

Едно от най-ценните неща, които можеш да правиш за едно дете, е да го окуражаваш, че мечтите му ще се сбъднат, нали така? Я пак.

Докато растем, в стремежа им да ни вдъхновят и мотивират да вярваме в себе си, да бъдем самоуверени и да не си позволяваме да губим пламъка на упоритостта, близки, роднини, учители и приятели, редовно ни мотивират с обещанието, че мечтите се сбъдват. Самите ние на свой ред го правим с хора, на които искаме да вдъхнем позитивизъм. Чуваме и казваме, че има препятствия, има трудности и изпитания по пътя, но рано или късно мечтите ще се сбъднат. Разбира се, в посланието присъства и нуждата да се работи за тези мечти, това е неминуемо условие, за да се сбъднат, но почти винаги  крайното послание е формулирано „страдалчески“ или пасивно: мечтите се сбъдват.

Веднага някой ще каже „не, тук залогът е деятелен, има активност, мечтите са подлогът“. Къде е проблемът тогава?

20170414_154051

Всъщност, нещо привидно незабележимо се оформя като един от най-големите парадокси на нашето развитие. Мечтите няма как да бъдат деятелят. Без да осъзнаваме, ние внушаваме на себе си и на тези, които обичаме и искаме да подкрепим, че е достатъчно просто да мечтаят и мечтите им сами ще се превърнат в реалност. Разбира се, ще трябва и работа, но забелязвате ли, как не ни идва толкова естествено да кажем „ТИ сбъдваш мечтите си“, колкото „МЕЧТИТЕ се сбъдват“

Истината е, че мечтите не СЕ сбъдват.

Мечтите са проекцията на нашето съзнание за нашата визия, нашата философия, нашите вътрешни убеждения и личните ни решения на различни малки и по-големи проблеми. Мечтите отразяват някаква наша бъдеща версия, в която искаме да се превърнем или някаква бъдеща версия на света около нас, на която искаме да се наслаждаваме.

Но колко пъти сте насърчили някого или себе си, формулирайки мотивационното послание активно вместо пасивно? Деятелно вместо страдателно?

20170513_235323

Действаш или “страдаш”? Решаваш ти.

Днес ставам на 28. Уау.

От една страна официално съм извън Клуб 27,  тази опасност мина 🙂 От друга страна се приближавам все повече до една начална цифра във възрастта, която любимите ни сериали от поп културата като Приятели и  How I Met Your Mother са засягали в тематиката си като повратен момент в живота на всеки човек нееднократно. Но за това – като му дойде времето.

Когато станах на 27 нямах ни най-малка представа, че следващите 12 месеца ще маркират най-кошмарния период в живота ми. Не съм си представяла мащабите на физическата, психическата и емоционална болка, с която ще трябва да се науча да се справям. Не съм си представяла количеството и естеството на болезнените уроци, които ще трябва да науча. И като гледам, днес скачам в нов такъв период.

Страшно е, но наскоро си дадох сметка за нещо толкова простичко и същевременно гениално: Страхът е избор.

front2

Същевременно, последните 12 месеца бяха и най-прекрасните в живота ми.

Период, в който опознах себе си по начин, по койно никога не съм си мислела, че ще се опозная.

Период, в който съзнанието ми се трансформира и претърпя метаморфоза от това на един плах експериментатор в това на един действащ мечтател.

Период, в който някак си успях генерално да променя нагласата си към нещата – към провалите, към лошите новини, към плашещите диагнози, към травматичните събития, към човешката злоба и искреното желание да накараш някого да страда.

Много неща се промениха. Много неща промених. Много неща предприех. Може би дори повече, отколкото беше здравословно и тялото ми беше много категорично в това с обратната връзка, която започна да ми дава.

Позволих на много уроци да бъдат научени, макар традиционно инатливото ми съзнание често да се бореше със зъби и нокти това да не се случи, защото то уж си знаеше най-добре. Истината е, че винаги има още някой нов урок, който трябва да научим.

18870491_10213154079709407_906471596_o

Действащият мечтател.

Това е термин, който започнах да използвам преди известно време, за да обрисувам с 2 думи какво съм аз. Защото аз съм пълна кошница с какви ли не глупости.

Аз съм: невротична, гръмогласна, кибритлийка, с избухлив и трудно контролируем характер, който често ме кара да си изкарвам негативните емоции върху най-малко заслужаващите хора, не обичам да гладя, определено не обичам да бърша прах, понякога под леглото ми има фъндъци, прането ми понякога стои на простора по цяла седмица, прозорците ми не са мити от години, не обичам да правя масажи на най-почетния си дегустатор, който винаги пък прави на мен, когато си поискам, често си правя прибързани заключения без да знам всички факти, имам голямо его и трудно се справям с критиката, освен ако няма много ясно изведено конструктивно послание в нея… мога да продължавам дълго 😊

20170602_064811

Но, когато някой ме пита „Коя е Софи“, за да му спестя цялата тази тирада, аз казвам тези две думи, които най-точно описват моята душевност и моята същност. Действащ мечтател.

Много хора, които са имали някакви наблюдения върху мен през годините, са си мислели, че при мен всичко се случва лесно. Ей така, гледайки ме усмихната и шегуваща се, с цялата ми бъбривост и досадното ми философстване понякога (неслучайно съм имала прякора Софка философка в няколко от приятелските си компании през годините), хората са били напълно категорични, че аз съм един от онези хора, при които нещата просто винаги им се случват, защото са големи късметлии.

Ами, не.

18451336_1378703915550809_7599509806966295622_o

Истината е, че несполуките в живота ми са били много повече, отколкото дори и някой от близките ми би си дал сметка. Защото аз избирам да не се фокусирам върху тях. Защото не им позволявам да ме дефинират. Защото знам, че някои неща не са моите. Защото някои неща могат да бъдат фатални пречки пред мечтите ти или възможности в камуфлаж, които само чакат да измислиш как да ги преодолееш, за да промениш правилата на играта и да създадеш своето нещо по своя си начин със своите си особености, ограничения и личната ти дефиниция.

Като например това, че съм човек без обоняние, който готви.

Като например това, че съм човек страдал от хранително разстройство и пристрастяване към храната, който избра да се лекува от зависимостта точно с храна.

И като още много други неща, които съм или не съм, и най-нормалната логика би казала, че това трябва да ме спре, да ме откаже, да разбие мечтите ми. Но аз избирам другото. По-сложното. По-неудобното. Много по-болезненото. По-продължителният път. По трънливият. По-обърканият. Но този, който ме води там, където искам да стигна. 

p1030735

Дадох си сметка, че да имаме мечти е прекрасно. И често онези от нас, които са по-плахи и недостатъчно самоуверени, но пък вярват дълбоко, че са амбициозни и искат да се развиват, се посвещават на това да работят за мечтите си.

Но има нещо друго.

Познат ли ви е терминът „измиване на ръцете“?

Понякога правим дадени неща, просто, за да е чиста съвестта ни, че сме ги направили. За да можем да живеем с утехата, че сме опитали, но просто не е било писано. 

Имаме мечти и знаем, че трябва да работим, за да ги постигнем. И ние работим. Пробваме да направим нещо. Искаме да спрем да пушим и се опитваме да спрем цигарите. Искаме да отслабнем и правим диета, изпълняваме я дисциплинирано – ето, дали сме всичко от себе си, но в момента, в който диетата приключи, се връщаме към старите навици и порядки, и не след дълго нещата се връщат на кота нула. Опитали сме се да отслабнем, но ето, светът е срещу нас, всичко е срещу нас, не можем. Дали?

img_1502

Всички неща, в които не сполучих или защо провалите не са страшни

Ей така, за забавление, реших да нахвърлям набързо всички неща през годините, за които си спомням, че не са ми се получили. Или поне не по начина, по който съм очаквала. Неща, които към момента, съм приемала като мечти или важни цели. И затова съм ги преследвала…уж…

  • Пеенето. Беше ми страст адски дълго време. Пяла съм в хор над 14 години в гимназията, после няколко години в университета. Дори имах главна роля в мюзикъл. Е, веднъж ми се случи в 6ти клас да се изправя пред цялото училище. Трябваше да изпея Хубава си моя горо. Ама си забравих текста. На сцената. Пред всички. Целия втори куплет. Докато музиката течеше. Едно от най-унизителните преживявания в живота ми. Но пък, какво от това? Всъщност, винаги съм имала приличен глас, а годините в хора са ме оформили като личност и са ме срещнали с едни от най-ценните хора по пътя ми. Обичам да пея, наслаждавам се, но пеенето просто не беше моето нещо. Явно не съм искала да бъда толкова добра, че да работя и да репетирам отново и отново, да упражнявам всяко тонче, всеки фрагмент, всеки дъх…ден и нощ, докато силите ми свършат…за да стана истински добра. Една мечта, която си мислех, че следвам. Но една мечта, която просто не е била истински моя.

 

  • Свирене на пиано. Като мъничка много исках майка ми да ме запише на уроци, много исках да се науча. Свирих на пиано няколко години, но за съжаление на 12 ми счупиха пръст с баскетболна топка и това ми даде много удобно оправдание защо никога няма да бъда истински добра. Всъщност, в един момент страстта ми просто започна да загасва и го правех основно по задължение.
  • Спорт. Тренирала съм баскетбол и лека атлетика, дори ходех по състезания и печелих тук-там по някой бронзов медал. Имах много добър потенциал, но нямах страстта, която да ме праща на стадиона сутрин в 6. Нямах страстта, която да ме надъха да продължавам да тренирам и да развия този потенциал. Отново – не беше това моето нещо.
  • Шиене. В един момент от живота си ми беше много приятно да шия и плета. Дори имах идеи за дрехи, които проектирах и в близкия шивашки цех ушиваха, защото се смиляваха над мен. Но и това не беше моето нещо. Особено, след като госпожата по шев и кройка от часа по труд и техника стана първият и единствен човек в живота ми, който ми е удрял шамар, защото не се справях добре с шевната машина и зададох глупав въпрос.
  • AUBG Flashnews. Едната от бакълавърските ми степени е по Журналистика и масови комуникации, и в университета се опитах да се запаля по този занаят, включвайки се в една от медиите там. Ами, много бързо разбрах, че никога няма да бъда журналист, защото нямам страстта на хрътка, която да ме кара да дълбая и да преследвам истории, а и цялото нещо не ми доставяше ни най-малко удоволствие.
  • Рекламната индустрия. Пак в университета бях луднала по всякаква литература за реклама. Участвах в клуб, който се занимаваше с изучаване на рекламните дейности на огромни корпорации. Стартирах блог на тази тема. Изчетох какво ли не. Мислех си, че това е моето призвание, че там ще развия кариерата си. Оказа се поредната измамна мечта, която уж се опитах да постигна, но просто не беше моето нещо.
  • Графичен дизайн. Първата ми работа след университета беше като асистент на графичен дизайнер. Имаше етап от живота ми, в който си мислех, че това е нещо, на което бих могла да се посветя, защото ми беше доста интересно. Всъщност, много бързо разбрах, че и това не беше моят път.
  • Sophie’s Sunshine Bakery. Тук вече се приближаваме доста близо до тематиката на моята истинска страст. Sophie’s Bakery беше моят първи кулинарен блог. Доста хаотичен и експериментаторски, без послание и генерална философия, без тематика и някаква по-широка цел, той загина много бързо. За кратко си мислех, че сладкарското скулптуриране, 3D тортите, извайването на фигури от фондан и шоколад, и всички сродни дейности са моето изкуство, най-вече моята страст. Но не бяха. Бяха в пълен разрез с всичко, в което вярвах. Не можех да се насладя на процеса, макар че финалните резултати бяха доста прилични. Но и това не беше моето нещо.

 

tasting2


И тогава баба ми почина от рак на вулвата пред очите ми.

Забелязали ли сте как някои от най-красивите и вдъхновени неще се раждат от нечия болка? Как вдъхновението работи по толкова странен механизъм, че много често травматичните преживявания са най-трансформиращите? 

В последните 2 години в живота си имах толкова много такива, че днес всичко, което съм, в голяма степен е резултат на уроците, които съм си позволила да науча в моментите на най-горчивата болка.

След като баба ми почина създадох Foodie Boulevard. Моят път към хармонията, моето пътешествие към самопознанието и усъвършенстването. Моят инструмент да предавам посланията си, моята платформа да достигам до хора, които искат да ги чуят. Моят личен оазис, в който претворявам вдъхновението си и го извайвам във физическа форма. Моите идеи, моята визия, моята смелост, моите експерименти, моите игри, моите рискове и моят начин да заобиколя един недъг, колкото и нищожен да е той, за да покажа, че ограниченията съществуват само ако им позволим.

И храната беше перото, с което рисувах. Пластилинът, с който извайвах своите скулптури. Езикът, на който споделях посланията си. И най-вече – най-мощната автотерапия, която някой би могъл да създаде сам за себе си. Защото Foodie Boulevard e моята най-голяма страст. Ама вече наистина.

picmonkey-collage2

Спрях да пуша преди близо 2 години, след като около 10 пъти се бях опитвала да го направя. В седмицата след смъртта на баба пушех по кутия на ден. Един ден бях седнала с близка приятелка в едно заведение и нямах останали цигари. Изпуших една от нейните, беше ужасна. Тогава реших, че спирам да пуша. Беше 17ти юли 2015. От тогава не съм палила цигара.

10 години се борех с емоционално хранене и скачах от крайност в крайност, опитвайки всякакви диети, режими, съвети и какви ли не глупости. В един момент преди около 2 години реших, че глупостите стигат. Реших, че не искам вече да се опитвам, а е дошъл моментът да действам. Категорично и цялостно промених хранителните си навици и цялостното си поведение, стартирайки от пазаруването, планирането на храненето, готвенето и поведението в провокативни социални ситуации, които в миналото са ме тласкали в крайности.

Спрях да следвам сляпо теориите и категоричните съвети за сигурен успех на всякакви гурута, категорично зарязах диетите и създадох една своя вселена, в която компасът ми беше моето тяло и съзнание. Слушах само тях. Слушах много внимателно и се опитвах да различа кое какво казва, защото двете често изпращат противоречиви съобщения.

Днес съм в най-добрата си форма за последните 7 години, която постигнах с откровен кеф и наслада от храната! Без компромиси, без лишения, без напъни и страдания, без „награди“ за постигнатите резултати. Научих се какво в храната ми харесва. Отдадох се на изкушенията и вместо да бягам от тях и да се преструвам, че не съществуват, ги опитомих. Днес храната е мой приятел. 

img_0040

И всичко това се случваше в контекста на Foodie Boulevard. Две думи, които значат всичко за мен.

Моят път към хармония, моите битки, моите изпитания и начините, по които се справям с тях, моите послания, моята философия, моето отношение към храната и моето възприятие, че тя е много повече от ядене и е един от най-мощните социални фактори и най-успешните образователни механизми за култивиране на здравословен начин на живот у деца и възрастни.  И най-вече – моят най-почетен дегустатор, който е неделима част от този път от самото му начало и моята пътеводна светлина, която и за секунда не ме оставя да търся пътя на тъмно, а е винаги там, за да ми даде и другата перспектива, за да охлади страстите ми, за да ме учи да се щадя.

Foodie Boulevard стартира преди по-малко от 2 години и се превръща в институция. В онлайн и офлайн оазис за десетки хиляди хора, които вярват, че храната не е просто разни манджички, на които да правим снимки и да събираме лайкове във Facebook.

Хора, които осъзнават, че храната може да бъде терапия, може да бъде враг и приятел, може да бъде изкуство, може да бъде инструмент за самобичуване, но и катализатор за опознаване на толкова дълбоко сгушени наши черти, които по друг начин няма как да достигнем.

20170423_095843

Благодаря ви, че ме каните в своя свят – четейки тези редове, опитвайки моите кулинарни идеи и сервирайки своите творения на хората, които обичате.

Foodie Boulevard е това, което вече 3 пъти ме спаси от категоричен психически и емоционален срив. Аз съм слънчев, позитивен, одухотворен, вдъхновен и творящ човек. Защото това показвам. Но аз съм зодия Близнаци и не показвам много неща.

Не показвам колко често плача. Не показвам, че понякога не мога да си поема въздух от безсилие. Не показвам, че моят ден има 40, а не 24 часа, защото с по-малко просто не мога да се справя. Не показвам, че резултатът, който се вижда и снимките на храната и рецептите са около 5% от работата, която всъщност трябва да свърша, за да бъде Foodie Boulevard това, което е. Защото това няма значение. Това е избор, който съм взела аз, защото това е единственият избор, който имам, за да бъда себе си. Изцяло в синхрон с вътрешната ми динамика, философия, убеждения. Изцяло в синхрон с музиката в главата ми, която макар да не мога да изпея съвсем както искам, ме вдъхновява да творя. 

Нямам си торта днес. Откровено казано, нямах сили да си направя. За пръв път в живота си виждам къде са моите граници. Но пък съзнанието си не мога да озаптя, дори, когато ръцете ми са изморени и не могат да творят. Затова, вместо да си направя торта, си написах нещо. Ей така, за честит рожден ден 🙂 

Comments

  1. Leave a Reply

    илияна
    June 8, 2017

    Честит рожден ден!Много здраве и благоденствие!
    Благодаря ти,за ценните съвети между редовете-ти си наистина си една осъзната личност и искрено ти се възхищавам за най-голямата смелост-да се “изправиш” и опознаеш себе си!Може само да се учим от това!Благодаря!Ч.Р.Д

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      June 8, 2017

      Искрено благодаря!

  2. Leave a Reply

    Румяна
    June 8, 2017

    Това беше най-хубавата и откровена история която някога съм чела! Наистина ме накара да се замисля за много неща. Честит рожден ден! Пожелавам ти много здраве и успехи!

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      June 9, 2017

      Много ти благодаря! Радвам се, че статията те е докоснала и е насочила мислите ти в посока, която може да те отведе на неподозирани места 🙂

  3. Leave a Reply

    K.M.
    June 9, 2017

    В 11 се замислих, че не попаднах на твоя сутрешен пост днес…Къде се изгуби?.. А аз какво, пропуснала съм рождения ден! Като се замисля, на твоята възраст още нямах идея какво искам да се случи с живота ми. Имах някакви мечти, но не бяха ясно дефинирани, че да се устремя към тях. Оттогава имах поредица от нови начала (уф, така ли се пише :), ентусиазъм и след година-две-провал. Смених куп работи и се чувствах единствена сред приятелите ми, на която все нещо не и е наред, че напуска всичко, с което се захване, защото не се чувства щастлива там. Преди месец бе поредното дезертиране. И си обещавам това да беше последното. Защото вече няма да оставям моята мечта и страст на 2-ро място. Дори с риск да ме нарекат безразсъдна и безотговорна. Най-накрая картината ми се изясни и няма да я зацапам отново! В този твой пост аз отново прочетох за себе си, неслучайно попадам на теб напоследък, ти ме вдъхновяваш и даваш кураж. Благодаря ти! И честит рожден ден! Мечтай, сбъдвай мечти и намисляй нови! И, моля те, продължавай да споделяш! <3

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      June 9, 2017

      В такива моменти осъзнавам още по-силно и категорично, че има смисъл в това, което правя. Давам си сметка, че посланията, които изпращам, стигат точно там, където трябва да стигнат, защото в този момент има някой конкретен човек, който има нужда да ги пусне в мислите и сърцето си.

      Не знам защо си решила да формуливаш своето послание точно по този начин, но ме докосна безумно много, защото щом си забелязала липсата на сутрешния ми пост явно съм успяла да си създам едно мъничко местенце в твоята сутрин. За мен това е най-невероятната обратна връзка! В днешно време времето е най-ценното ни. То е като тортата от учебника по математика за 2ри клас, която разрязваме на парченца и раздаваме насам-натам. Толкова ни е ценно, че нещата, на които избираме да го посветим, трябва да са наистина специални и да имат много специална роля в живота ни. Често ни се налага да даваме парчета на неща, които не са точно наш избор или поне така си мислим. Работата винаги лапа сериозно. Често лапа и повече, отколкото е здравословно. И краде парчетата от неща и хора, които ги заслужават много повече. Благодаря ти за парченцето торта. Благодаря ти за мястото ми в твоята сутрин 🙂

      Вчера се сбъднаха две мои мечти, които дори не осъзнавах, че имам. И, да, сбъднаха СЕ – сбъдна ги човекът до мен, защото аз бях се залисала да раздавам толкова много парчета торта наляво-надясно, че се налагаше да си намирам допълнителни торти, за да смогна да дам на всяко нещо, на което бях решила, че трябва да дам. И за мен от много време нямаше торта. Нямаше торта за съня ми, за спокойствието ми, за простото наслаждаване на дребничките неща. В стремежа си да съм на 100% навсякъде, аз бях на 0% за себе си и здравето ми много категорично си поиска тортата.

      Искам да ти пожелая само 1: бъди смела. Бъди смела да приоритизираш нещата в живота си в поредност, която би се сторила безумна, безрасъдна и безотговорна за други хора. Бъди смела да поемеш експеримент, за който си почти сигурна, че ще се провали. Майната му. Бъди смела да бъдеш уязвима, защото често най-силните хора са и най-ранимите. Провалите са ОК – те просто ти показват, че още уроци чакат да бъдат научени. Провалите отиват при щастливите хора, защото най-голямото щастие е да имаш какво да научиш във всеки свой следващ ден. Когато зациклиш е страшно. Когато си нетърпелив да дойде утре-то, за да продължиш да учиш и да се развиваш, тогава знаеш, че си истински жив. Тогава знаеш, че твоето нещо те чака някъде и нямаш търпение да стигнеш по-бързо до него.

      Благодаря ти, че те има. Благодаря ти, че ми написа това. Прегръщам те и ти препоръчвам от сърце да прочетеш това: https://www.amazon.com/Spark-Grind-Ignite-Disciplined-Creativity/dp/0399564209

      Единият ми подарък за рождения ден беше видео скайп с автора на тази книга и жена му, които са 2ма от най-феноменалните хора, които съм имала честта да познавам. Посланието на книгата промени живота ми. Сега предавам нататък 🙂

  4. Leave a Reply

    Иввелина
    June 9, 2017

    Честит рожден ден! Желая Ви да сте здрава и много щастлива 🙂

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      June 9, 2017

      Много благодаря!

  5. Leave a Reply

    Цвети
    June 13, 2017

    Честит рожден ден и от мен, макар и с няколко дни закъснение!
    Случайно попаднах на Вашия блог и много ми хареса начинът, по който споделяте – и рецептите и по-съкровените си мисли. Желая Ви здраве и успех с това начинание! Късмет и много щастиливи мигове!

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      June 19, 2017

      Много благодаря!

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>