Food Revolution Day България 2016

Големите пътувания започват с малките крачки на хора, които вярват в крайната дестинация, но и с подкрепата на онези около тях!

Food Revolution Day

Днес е денят, в който в България се отбелязва Food Revolution Day. Една инициатива, за която аз говоря от известно време, една инициатива, на която автор е световно известният готвач Джейми Оливър. Една ицитиатива, която много хора ще игнорират, подминат с всякаква липса на интерес или ще решат, че са твърде заети, за да отбележат по какъвто и да е начин. Основната идея на събитието е всеки от нас да положи грижата да си приготви домашна храна и заедно да отпразнуваме избора да се грижим за здравето си по този начин – чрез качествена и истинска храна, която сами планираме и приготвяме за себе си и хората, които обичаме.

Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

ABC Design Communication Food Revolution Day

Като един от многото кулинарни блогъри в българското онлайн пространство, за мен желанието да достигна до своята аудитория е своеобразна мисия – все пак основната идея на платформата, чрез която съм избрала да изпращам съобщенията си, е точно това – да достигам до възможно най-много хора. Днес, обаче, аз съм изключително щастлива, защото за няколко часа моята мисия излезе офлайн. За няколко часа аз влязох в ролята на един истински посланик на Food Revolution Day и отбелязах днешното мероприятие по най-прекрасния възможен начин – заобиколена от хора, които не просто чуха съобщението, което исках да предам, но приеха идеята с отворени обятия и уважиха инициативата. А за капак на всичко си мисля, че и искрено се забавляваха.

Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

Food Revolution Day е ден от годината като всеки друг. Но Food Revolution е състояние на духа, лична философия и дефиниращ живота избор, който всеки от нас има свободата да прави. И то не да направи еднокрано, а да го прави всеки ден. Food Revolution e избор да се борим срещу това, към което стресът, динамиката на ежедневието и дебнещите от всякъде привидни изкушения ни подтикват. Food Revolution е изборът да се храним с истинска, жива, вкусна, красива и здравословна храна. Звучи като най-логичното нещо на света, нали. Помислете пак. 

Никога до момента не съм коментирала в блога заниманията си, които се случват извън рамките на кулинарния контекст. Но днес ще си позволя да го направя, просто защото днешното събитие нямаше как да се случи без безценната подкрепа на хора, които играят главна роля в един друг аспект от моя живот, а именно професионалния. 

Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

Без да навлизам в излишни детайли само ще спомена, че аз съм technical writer във VMware. Превода на позицията ще го пропусна, защото на български звучи безумно неадекватно, а за компанията само ще кажа, че е световен лидер в индустрията на информационните технологии и виртуализацията. И да, това няма нищо общо нито с образованието ми, нито с кулинарното ми хоби. Но всъщност нищо от това няма значение.

Значение има следното – за пръв път в професионалния си път се намирам на място, където хората, които са мои ментори, мои ръководители/мениджъри/шефове/изберете любимия си термин, са и мои приятели. Приятели може да е преувеличен термин, но така избирам да наричам хора, които от своя страна избират да повярват в моите идеи, да ми дадат зелена светлина и подкрепа да ги реализирам, и накрая дори да се включат в реализацията и да им се насладят заедно с мен!

Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

Така че днес заедно с моите приятели направихме малки крачки към една дестинация, към която всички ние трябва да вървим в дългосрочен план. И дестинацията е мястото, където здравословните навици са наша втора природа. 

Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

Като работещ човек на пълен работен ден, който поддържа и активно развива кулинарен блог, който се опитва да води някакъв социален живот, да спортува от време на време и да се грижи за домакински задачи, аз знам какво е стрес. Всички го знаем. Десетките задачи. Стотиците обещания към различни хора. Хилядите ангажименти. Е, деца все още нямам, но искрено се възхищавам на хората, които жонглират и с това.

Но никой от тези фактори не е извинение за това да правим безотговорни избори относно храненето си. И не, не го казвам, защото съм префърцунена девойка, която обича да бърка разни модерни манджи и знае, че е много полулярно да се говори за здравословно хранене. Казвам го, защото една от първопричините да създам Foodie Boulevard в сходна с причината да приема инициативата за Food Revolution Day толкова присърце. 

Казвам го, защото близо 10 години самата аз бях в неспирни, мъчителни, разкъсващи и смазващи борби с една от най-ужасните хранителни аномалии. 
1936970_1226855434327_1377594_n Не използвам термина разстройство, тъй като смятам, че проблемът, който визирам, попада в една малко по-различна категория. И всъщност говоря за крайностите в храненето – проблем, който в основата си е на психологическо ниво и най-често остава невидим за околните, просто защото хората, които се борят с него, влизат от едната в другата крайност и успяват да балансират теглото си, така че визуално да няма осезаеми разлики. Е, понякога просто не успявах да скоча в другата крайност достатъчно бързо и осезаеми разлики имаше. За кратък период. И да, виждах погледите. Виждах реакциите на хората, които не ме бяха виждали известно време. Не знаеха какво да ми кажат, а и е нормално – виждаш, че човекът пред теб очевидно има някакъв проблем, но нямаш ни най-малка представа кой е адекватният начин да го адресираш.

Близо 10 години съм минавала през периоди на крайно дисциплинирано и здравословно хранене и съм успявала да имам пълен контрол върху всичко, което консумирам. Неусетно, обаче, тези периоди преминаваха в екстремни преяждания с всичко ужасно, до което можех да се докопам – ходене до денонощния магазин на ъгъла през нощта за запаси от сладки и солени боклуци, с които унищожавах по над 2000 калории на едно среднощно хранене. Съответно, тялото ми започваше бързо и драстично да показва резултатите от тези епизодични кошмарни преяждания и аз също толкова бързо, за да не ми проличи твърде много, скачах обратно в предната крайност.

1909695_1226827993641_6159232_n

Опитвах се да слагам усмивка, да измислям креативни и достоверни извинения в отговор на това какво се е случило и как съм стигнала до тук. Не, че някой питаше. Някак си усещах нуждата да обясня, да го рационализирам, да се оправдая. Борех се да изглеждам сякаш не ми пречи, сякаш всичко е ок. Но не беше. И го знаех. Знам също, че това е ужасно масов проблем днес. Защото това е проблем на стреса, на презадоволеността, на заетото ежедневие, на социалните интроверти. Проблем на денонощните магазини на ъгъла, на многото сезони на любимия сериал, на онази любима боклучава храна, която можем да унищожим на 100% за 45 секуни. Проблем на “от утре се взимам в ръце”. Проблем на “това не е проблем, знам какво правя, ще си позволя малко”. Но проблемът е многослоен, многопластов и опасен. Не само за външния вид. Този проблем не е лакомия. Не е оправдание. Не е нещо, което можеш просто да спреш да правиш. Този проблем на английски фигурира като медицинската диагноза EDNOS – Eating Disorder Not Otherwise Specified
Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

Срамувах се да ям пред други хора, мислех си, че като ме виждат как се храня ще ме осъждат. Не можех да се поглеждам в огледалото, защото в рамките на една седмица можех да видя нещо, което много ми харесва, а на следващата седмица – нещо, което ме разплаква. Никой не знаеше за това. Не приятелите ми. Не семейството ми. До преди около година, когато най-почетният ми дегустатор стана първият човек, пред когото изплаках всичко. Тогава осъзнах, че кулинарията, естетиката и искрената страст да третирам създаването на храна като автотерапия и преживяване, всъщност представляват най-доброто лечение, към което някога бях посягала.
 
Днес съм щастлива, стабилна и знам защо правя всеки избор. Знам какво значат тези избори в дългосрочен план и знам, че няма нужда да се контролирам, а има нужда да се уважавам достатъчно много, за да полагам грижите, които заслужавам. Направих своя Food Revolution и продължавам да го правя всеки ден.
Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard
Ще спра дотук, защото по темата мога да говоря още много. Но важното е следното: едно от най-ужасните усещания, свързани с този тип проблеми, е чувството за срам. Дълбок, унизителен, обезсърчаващ срам, че не можеш да надделееш над себе си, който от своя страна продължава да те тика към задълбочаване на проблема. 
Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard
Мисля си, че това е проблем, за който се знае малко. Проблем, който хората не смеят да признаят, защото не е нито познатата на всички анорексия, нито е булимия, нито е онова трайно хронично лошо хранене. Той е по малко от всичко и съответно универсално приложими съвети за справяне и решение няма. Но пък има начин този проблем да се обгрижва. 
Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard
Food Revolution Day 2016 за мен беше ден, в който аз имах личната чест и удоволствие, и подкрепата на своите мениджъри, да организирам едно мини събитие, на което успях като минимум да дам на хората около себе си една тема за размисъл. Показах им, че да се храниш здравословно няма нужда да е сложно, да отнема време, сложни термични обработки или редки и скъпи продукти. Показах им, че може да е забавно. Определено им показах, че може да е разнообразно.
Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard
Надявам се да съм им показала, че има смисъл. А дори да не съм се надявам това, че за пръв път се осмелих да вокализирам моята най-голяма тайна и най-раздираща вътрешна борба, да го е направило 🙂 
Food Revolution Day България 2016 Foodie Boulevard

Comments

Be the first to comment.

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>