Терепавтичната сила на кулинарията

По пътя на самопознанието в компанията на вкусно вдъхновение 

culinary-art-therapy


  • Пътешествие по вълните на вкусното вдъхновение

  • Кулинарията – пътеводител към най-съкровените кътчета на душата

  • Готвенето като приключение на самоопознаване и рефлексия

  • Как кулинарията помогна на вдъхновението ми да претърпи генерална метаморфоза?

  • Кулинарията като арт терапия


Знаете ли за какво има време човек докато готви? Да мисли. Но не да мисли колко яйца трябва да сложи във вечерята според някоя рецепта или колко време трябва да се пече кекса според препоръките на съседката. Докато човек готви има време да се пусне по вълната на своите мисли и да остави на вкусното си вдъхновение да го отведе до кътчета на душата му, които никога не е посещавал.

Това обаче може да се случи само ако готвим свободно. Необременено. Истински вдъхновено. Това може да се случи само ако не треперим за грамажи и не се опитваме да гоним нечий чужд резултат.

culinary-art-therapy

Пътешествие по вълните на вкусното вдъхновение

Единственият начин да се пуснем по булеварда на самоосъзнаването в компанията на вкусното си вдъхновение е просто да потънем в магията на кулинарията. Поне това е моят начин. Моят аутлет.  Затова  не готвя по рецепти. Затова почти всяка кулинарна идея, която може да прочетете на страниците на Foodie Boulevard, е родена в изблик на вдъхновение и в компанията на моите блуждаещи в тотално различна посока мисли. 

За някой, който не стъпва в кухнята или кулинарните му преживявания се ограничават до това да “сготви” салата или сандвич,  готварските ми метафори вероятно звучат или като изблиците на някоя застаряваща домакиня, която по цял ден си стои вкъщи над казана и бърка разни гозби, или като на някоя клета самотница, обгрижваща дузина котки и обличаща ги в симпатични празнични костюмчета. Не, че имам нещо против котките, супер са си, както и хората, които се грижат за тях, просто съм склонна да проявявам непреднамерен скептицизъм към хората, които гледат повече от три едновременно. 

sophie-yotova

Кулинарията като автотерапия

Ако сте попадали на блога и преди, вероятно се е случвало да прочетете между редовете рецепти пропити с много повече символика от онези, които ще откриете във всяка готварска книга или сайт. Истината е, че за мен кулинарията се превърна в най-успешната автотерапия, за която някога бих могла да си мечтая.

Хората, които са ме срещнали през последните 3-4 години, познават усмихнатата Софи. Софи, която е слънчева, позитивна, понякога преливаща от жизнерадостност до дразнеща степен. С изключение на колегите ми. Като при един класически близнак, моята душевност е почти толкова пъстра, колкото са пъстри и кулинарните ми творения.

Та Софи, която познават колегите ми, е друга Софи. Тиха. Дистанцирана. Винаги делова. Може би сухарка? По време на 40 часа през работната седмица, аз съм като повечето хора. Имам работен ден, имам рутина, движа проекти, задачи, проявявам инициативност, развивам се в корпоративния контекст. И ми харесва.

culinary-art-therapy

Но когато надделее другият близнак, когато онези 40 работни часа привършат и когато превключа на другата вълна, пробива другата Софи. И онези, които ме познават извън офиса, извън корпоративната ми кариера, извън сферата на техническите комуникации, познават онази Софи, онази моя страна, която искрено си харесвам 🙂

И макар най-почетният ми дегустатор да е главният виновник тази страна да успява да пробие през повечето време, всъщност кулинарните ми приключения и силата на вкусното вдъхновение са факторите, които са способни да ме извадят. Да ме извадят от емоционалните дупки. От разочарованията. От загубите. Това са факторите, които имат най-мощната терепавтична сила в моя живот.

banana-pancakes

Кулинарията – най-интимната форма на изкуство

И знаете ли, дори усмихнатата Софи има нужда от тази вкусна терапия доста често. Не знам дали любовта ми към кулинарията пламна, когато осъзнах как кулинарията ми въздейства, или пък тя започна да ми въздейства така, защото я заобичах искрено и я допуснах толкова дълбоко в душата си, че цялата ми уязвимост да попадне изцяло под нейн контрол.

Но няма значение. Единственото, което има значение е, че аз открих моето специално място. В душата си. И открих кое е нещото, което ме води там, нещото, което знае пътя и успява да го открие независимо какви бури бушуват.

Всеки заслужава да открие нещото, което може да го води на това място. Изкуството, във всичките му форми, често е този катализатор, този пътеводител, този компас, който може да ни прати там. Както неведнъж съм казвала, за мен кулинарията е особена форма на изкуство, защото позволява най-интимна връзка с човека, който се наслаждава на конкретен шедьовър.

Преди да започна да готвя, аз пишех. Пишех много, постоянно. Участвах в литературни конкурси, печелех награди. Но тогава всичко беше много минорно. Бях открила своя начин да материализирам мислите и емоциите си, но почти всичко, което пишех, идваше от мрачно място. И макар да беше красиво, някак си те оставяше с усещане за аромат на сълзи.

sophie-yotova

Как кулинарията помогна на вдъхновението ми да претърпи генерална метаморфоза

Когато готвя, аз никога не сътворявам тъжна манджа 🙂 И слава Богу! Когато готвя, аз преобразувам вдъхновението в нещо красиво и вкусно за сетивата. Когато готвя, независимо дали вдъхновението ми е минорно или мажорно, резултатът не мирише на сълзи. Всъщност, нямам никаква представа на какво мирише, защото никога не съм познавала усещането да ти мирише, никога не съм имала обоняние. Но винаги оставя у тези, които му се наслаждават, усещане за грижа, за любов, за топлина.

Кулинарията е може би езикът, който владея най-добре. С цялото си аматьорство и липса на професионални знания и умения в тази сфера. Кулинарията ми позволява да покажа в нюанси как се чувствам и какво си мисля. Кулинарията ми позволява да разказвам истории, да се шегувам, да казвам “Обичам те!”.

Кулинарията е най-прекрасната автотерапия, за която някога бих могла да мечтая. И знаете ли, дори не съм сигурна дали аз я открих или тя откри мен. И в двата случая, искрено желая на всеки да открие своята автотерапия, било то в музика, в спорт, в рисуване, в риболов или в стрелба с лък, в игра на скуош, в четене на книги, в бродиране или плетене…или просто в кулинария 🙂      

culinary-art-therapy

Арт терапия от ново поколене

Знаете ли какво е арт терапия? Това е методика, при която различни видове изкуство, най-често рисуване, се използват като невербални канали за спонтанна експресия на чувства и емоции. Арт терапията започва да се спряга като термин в контекста на психологията в Щатите и Англия още през 40те и 50те години на миналия век.

Днес, употребата на сеанси по арт терапия се използва все по-често като част от възстановителни процеси след преживяване на травматични събития както при деца, така и при възрастни.

Погрешно се смята, че за успешното провеждане на арт терапия са непременно необходими талант и умения за рисуване. Това понякога всъщност може да попречи, тъй като подсъзнателно подтиква пациента да се опитва да следва някакви предварително възприети норми, а това би могло да попречи на свободното му изразяване. 

healthy-party-catering

Кулинарията като арт терапия

Кулинарията като една специфична форма на изкуство би могла да влезе в ролята на изключително успешна разновидност на арт терапията. На запад нишата се развива с високи темпове и кулинарната арт терапия става все по-разпознаван и употребяван метод за справяне с различни предизвикателства и персонални изпитания.

Какво е кулинарна арт терапия?

Кулинарната арт терапия е процес, при който храната се използва като изразно средство за експресия на най-съкровените мисли и чувства на пациента. В допълнение, тя би могла да бъде и метод за справяне с различни травматични преживявания или аспекти от живота на пациента. Кулинарната арт терапия може да се провежда както в индивидуален, така и в групов формат. 

При индивидуалния формат, терапевтът консултира пациента по време на подготовката за самия процес (пазаруването) и докато процесът тече (готвенето).

При груповия формат, всички пациенти заедно използват храната като изразно средство. Подходящи са тематичните сесии, при които пациентите разполагат с различни продукти и дадена тема, и те сами решават как чрез храната да изобразят своето възприятие по темата. 

a6f29e298dacf367cba12e3f2b7f2d7eb7b0f403564100e013pimgpsh_fullsize_distr

Моите първи преживявания с кулинарната арт терапия

В последната седмица преди празниците, аз проведох своята първа здравословна Коледна работилница за вкуснотии. Първоначалният ми замисъл за целите на работилницата не беше в посока арт терапия. Когато обаче видях по колко различни начини малките ни доброволци подходиха към темата, това светна лампичката!

В работилницата се включиха около 10 деца. Всички те разполагаха с набор от еднакви продукти (плодове, зеленчуци, ядки, семена), чрез които трябваше да изобразят различни празнични елементи. Когато им казах да използват наличното, за да “нарисуват” с храната елха,  повечето от тях го направиха по начина, по който аз бих и очаквах. Няколко от децата обаче подходиха по толкова нетрадиционен и неочакван начин, че творенията им ми показаха много повече!

Тяхната креативност беше извън рамките на стереотипното. Много е вероятно склонността на тези деца да подхождат по нетрадиционен начин към различни задачи в някакъв момент да ги постави в ситуации, в които те не могат да покрият нечии очаквания, защото мисълта им страни от комформизма. Важно е тези деца да осъзнаят на достатъчно ранен етап, че тяхната различност е прекрасна, а не е нещо, което те трябва да се стремят да премахнат и преодолеят, защото именно това е едно от онези неща в нашите училища, които убиват детската креативност.

В последствие, една от асистентките ми ми разказа, че в близост до нея е стояла майка на детенце с увреждане, което е било сред творящите ни доброволци. По думите й, първоначалната свитост, срамежливост и притеснение на детето се изпарили напълно в момента, в който започнало да твори. Лицето му грейнало и всички злободневни тревоги свързани с увреждането се изпарили. 

15585241_10154748898144070_1337438772411422096_o

Какви са ползите от кулинарната арт терапия?

Някои от категоричните ползи на кулинарната арт терапия са: 

  • Проследяване поведението на пациента в необременена от социални очаквания среда
  • Придобиване и развиване на социални умения (при груповите сесии)
  • Придобиване на знания за здравословната храна и каква е нейната роля за цялостното развитие
  • Преодоляване на стрес
  • Справяне с персонални изпитания
  • Повишаване на самочувствието
  • Необременена от социални очаквания експресия на емоциите 
  • Материализиране на иначе потиснати мисли и чувства, което може да спомогне за преодоляване на травматични преживявания 

 

 

Comments

Be the first to comment.

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>