Сурова веган шоколадова торта “Обичам те”

Честит Рожден Ден на най-почетния ми дегустатор!

Сурова веган шоколадова торта "Обичам те"

Парадоксите на живота ни са зад всеки ъгъл. Понякога, когато мъглата е най-гъста, небето е най-сиво и вкусът е най-горчив, слънчев лъч пробива най-силно. Цветовете заструяват и музиката зазвучава.

Днес слънцето грее безкрайно силно, защото днес рожден ден има най-специалният за мен човек. А когато си кулинарен блогър и творец, твоето изкуство е храната. Така че нямаше как днес да не поднеса най-специалния кулинарен подарък.

Вижте как приготвих тази божествена сурова веган шоколадова торта с лешници и банани, без захар и брашно. Това е едно десертно бижу, с което ще впечатлите всеки рожденик. Така че ако и вие се чудите какво да поднесете за нечий много специален повод, зарадвайте всички сетива на всички дегустатори с тази обезоръжаваща шоколадова торта. 

Сурова веган шоколадова торта "Обичам те"

Здравословна шоколадова торта? О, да!

Когато чуем шоколадова торта, асоциациите са за хиляди калории, тонове захар и нездравословни мазнини и безкрайно гузна съвест. Моята шоколадова торта е точно обратното. Всяка калория стои зад важен нутриент. Вкусът е изключителен, защото продуктите подбрах много внимателно според вкусовете на най-почетния ми дегустатор-рожденик. 

Сурова веган шоколадова торта "Обичам те"

Търпи ли импровизации рецептата? О, да!

Рецептата търпи промени според предпочитанията на този, за когото я приготвяте. Може вместо лешници да сложите кашу, бадеми или други любими ядки.

Вместо фурми може да използвате други сушени плодове за подслаждане. Друг вариант е да сложите някакъв нектар – от агаве, грозде, ориз, рожков. Ако не разполагате с никой от тези алтернативни подсладители, кафявата, кокосовата и тръстиковата захар също са приемливи опции.

Сурова веган шоколадова торта "Обичам те"

Вместо крекери може да използвате само ядки за блата. Аз избрах варианта с ядки и крекери, за да намаля количеството калории.

Вместо какао може да използвате цели какаови зърна или пък рожково брашно. То придава същия шоколадов вкус и добавя приятна екзотична нотка. 

Декорацията е изцяло по ваш избор. Аз исках да нарисувам една много пъстра плодова картина и затова използвах разнообразие от пресни и замразени плодове. 

Happy Birthday

Има ли пожелание за рожденика? О, да!

Ако сте попадали и на други мои рецепти преплетени с лирически отклонения, със сигурност сте си дали сметка, че това определено не е класическият кулинарен блог, който отваряте, за да прочетете кратка, ясна и точна рецепта. Foodie Boulevard е моята платформа за всякакви вдъхновения, а определено като човек на думите, тези вдъхновения често са многословни. 

И, да ви кажа, въпреки че съм доволно креативен и многословен човек с много нетрадиционни идеи за пожелания, някак си дори и най-нетрадиционните ми пожелания за моя най-скъп рожденик вече ми се струват недостатъчни. Затова реших, че за този рожден ден няма да му пожелавам нищо класическо. Реших пожеланието ми за този му рожден ден да бъде под формата на приказка-мечта. Защото приказните пожелания са най-хубавите пожелания. Приказките и мечтите са двете най-прекрасни неща, които може да поднесете на човек, когото цените безкрайно. Затова днес моето пожелание за най-почетния ми дегустатор (който, надявам се, четейки тези редове дегустира моята шоколадова торта) звучи ето така:

Сурова веган шоколадова торта "Обичам те"

За какво служат камъните

Ема пристъпваше неуверено по брега на реката и внимателно избираше да стъпва само върху по-големите камъни, върху които целите й крачета се събираха. Миналата седмица пак се разхождаха с батко й край една друга река, но Ема не иска да говори за онзи инцидент.

Тогава Ема носеше любимата си рокля с многото лалета, която вуйчо й беше пратил от Холандия, но стъпи на подмамващ камък и цопна с всичките лалета в ледената вода. Лалетата повяхнаха, а на Ема й настръхна всичко, не само заради студа, а защото знаеше, че мама щеше да й каже „Ех, Ема, пак ли си говори с рибите? Миналият път те не ти ли казаха, че камъните са хлъзгави и трябва да си предпазлива?“.

Не, че мама не беше права, просто Ема малко се ядосваше, когато мама се оказваше винаги права, защото Ема понякога беше сигурна, че мама не е права, а мама все пак беше права. Та макар това да беше друга разходка и реката да беше друга, Ема не искаше и този път да си говори с рибите и да си намокри роклята, особено пък днес, когато беше рожденият ден на татко.

Happy Birthday

Рожденият ден на татко винаги беше много специален. Мама винаги правеше някоя много красива торта, всеки път съвсем различна, но задължително здравословна и с всякакви суперхрани. Винаги имаше и плодове, но основно банани, защото бананите бяха любимият плод на татко. Толкова му бяха любими, че мама често го наричаше бананово чудовище.

В началото Ема не знаеше защо мама нарича татко така. Мислеше си, че вкъщи постоянно има банани, защото татко ги крадеше от маймуните в зоологическата, та затова мама го е кръстила бананово чудовище. Оказа се, че Ема грешеше. Бананите не бяха чак толкова геройски извоювани от татко, той просто ги купуваше от големия магазин на ъгъла, но то и там имаше толкова много бездомни кучета понякога, та си беше жива зоологическа. Мистерията покрай чудовищния прякор на татко обаче си остана неразгадана. 

Ема стъпи върху един много голям камък и нещо странно привлече погледа й малко по-нагоре по течението на реката.

– „Коко, чакай!“ – подвикна Ема след брат си, който водеше крайречната разходка. Ема беше съсредоточена в наблюдението на онова странно нещо и даже не забеляза, че сандалките й са се измокрили и песъчинки я гъделичкат по петичките.

– „Пак ли ще говориш с рибите, Ема?“ – попита Коко, като никак не чакаше отговор, защото отговорът почти му беше ясен. Все пак мама нарочно носеше винаги резервни рокли като ходеха с Ема на разходка край река, защото Ема редовно си общуваше с рибите.

– „Няма, няма. Ела да видиш нещо. Има някакъв много странен камък. Чак изглежда фалшив, все едно някой нарочно го е издялкал. От едната страна е гладък, а от другата е ръбест и малко прилича на ключа за Баварка.“

Баварка беше колата на татко, която, разбира се, татко толкова много обичаше, че тя имаше свое име и специален статут на член от семейството. Татко никак не обичаше Ема да хрупа в Баварка, макар че мама винаги обещаваше, че пътните снаксове са травъл френдли и баварка френдли. Ема не знаеше точно какво означава това, но по реакциите на татко съдеше, че явно хрупането в колата се приема.

– „Хайде Коко, ела да видиш, изглежда все едно някой го е направил нарочно така.“

Sophie Yotova

– „Камъните не се правят нарочно, Ема, тях времето ги прави.“ – обясни Коко, понеже този разговор вече го беше водил с лелите си, когато го заведоха да гледа змии в терариума и там имаше много странни камъни наредени навсякъде.

– „Как така времето ги прави?“ – недоумяващо попита Ема. „От къде идват камъните? И как така всички камъни са с различна форма? А защо са с различна форма? А можеш ли да ги срежеш с нож?“

Въпросите избълваха от Ема, както когато мама правеше крем и го забравеше на котлона, и от него започваха да избълват много мехурчета и да пръскат по цялата печка, и тогава мама се ядосваше, понеже някой най-вероятно я беше разсеял, абе изобщо ставаше голяма мацаница.

– „Стига си питала толкова много въпроси, станала си като картечница. Камъните не ги прави точно времето, ами природните сили. Не идват от никъде, те са си били там винаги. Имат различна форма, защото всякакви стихии са ги оформяли. Камъните са толкова стари, че всякакви неща са им се случвали. Дъждове, ветрове, урагани и пожари, понякога лава, понякога по-големи камъни са се търкали в тях. Абе, да ти кажа, и аз не го разбирам точно, но лелите казаха, че камъните се оформят за много години.“

„На колко ли години е този камък тук? Дали е на колкото години е татко?“ – попита Ема в опит да си нареди времевата линия с изумителна доза рационалност в разсъжденията.

– „Хмм, татко на колко е години?“ – започна да пресмята Коко според формулата, която мама му беше обяснила за неговите години и разликата с татковите.

„Не помня точно, но днес стават с още една повече“ – отговори с пълна категоричност Ема, която нямаше как да забрави, че днес е рожденият ден на татко, защото мама й беше облякла най-хубавата рокля с червените цветя и пеперудите, и беше обула сандалките с неболящите каишки.

– „Мама казва, че татко е нейният камък и май сега разбирам какво има предвид“ – заключи Ема с едно особено изражение, което придобиваше винаги, когато прозреше някаква нова истина.

– „Виж този големият камък, върху който си стъпил, как се е подпрял върху онзи ръбестия. Ръбестият е по-малък, но ако него го нямаше, този големият щеше да се хлъзне и ти също щеше да си говориш с рибите, Коко“ – изхихика се Ема.

Happy Birthday

„И ако този ръбестият не беше точно в тази форма, той нямаше да пасне и големият камък изобщо нямаше да може да се задържи върху него. Този ръбестият камък явно много се е променил от природните сили, минал е през множество изпитания, но накрая формата му е станала перфектна, за да пасне до другия камък и да може той да се крепи върху него. Коко!“ – Ема отново придоби онова изражение на прозрение, „Ръбестият камък е като последното парченце от пъзела с Айфеловата кула, който редите с татко. Сещаш ли се, онова парче, което кучето изяде. Никое друго парченце, което взехте назаем от другите пъзели, не пасваше и татко изряза ново парченце точно в тази форма, така че пъзелът да стане пълен.

„Как ги мислиш тия работи…“ – възкликна Коко както татко възкликва, когато мама му обяснява нещо, а той й отвръща „ах, каква си ми философка“.

– „Е, имаш право де,“ призна Коко, “може би затова мама казва, че татко е нейният камък. И тя така се е подпряла върху него и той й помага да не губи равновесие. А нали знаеш мама и татко как си слагат главите върху рамото на другия, когато се гушкат, и се шегуват, че си пасват като две парченца пъзел? Ето това пък е аналогия!“ – този път Коко придоби израз на прозрение.

Happy Birthday

„Какво е аналогия?“ – попита Ема, бърчейки чипото си носле, както пита винаги, когато чуе нова дума.

– „Аналогия е, когато две неща си приличат.“ – отговори Коко изпълнен със самочувствие, че най-накрая е схванал какво му обясняваше госпожата на занималнята.

– „А, значи татко е аналогия на камък?“ – попита Ема леко колебливо, отново проявявайки завидна рационалност в опит да осмисли обяснението на брат си.

„Ами, да кажем, че татко е синоним на камък.“ – поправи я Коко.

– „Ааа, стига вече нови думи!“ – тропна с краче Ема и чак сега осъзна, че сандалките й са целите мокри и каишките са започнали да прежулват кокалчетата й.

– „Ухуу студено, студено, хайде да се връщаме при гостите“ – сепна се Ема и реши, че мама пак ще я пита дали си е говорила с рибите, „и без това е време за торта и ще помагаме на татко да духа свещите.“

Децата грабнаха ръбестия камък и дружно решиха, че ще му сложат панделка и ще го подарят на татко за спомен от мократа разходка и от почти кръглия му рожден ден.

Сурова веган шоколадова торта
Serves 8
Write a review
Print
Prep Time
1 hr
Cook Time
1 hr 30 min
Total Time
2 hr 30 min
Prep Time
1 hr
Cook Time
1 hr 30 min
Total Time
2 hr 30 min
Продукти
Основа (блат)
  1. 50 гр. безсолни крекери (кръглите оризовки са много подходящи)
  2. 80 гр. сурови лешници
  3. 15 сочни обезкостени фурми
  4. 2 с.л. натурално какао
За крема
  1. желиращ агент по избор за около 500 мл. течност (желатин, агар-агар, пектин и т.н.)
  2. 100 гр. кокосов крем
  3. 1 консерва кокос (с възможно най-високо съдържание на кокос)
  4. 200 гр. сурови лешници
  5. 100 гр. веган шоколад
  6. 2 банана
  7. 10 сочни обезкостени фурми
  8. 3 с.л. пшенични трици
  9. 4 с.л. натурално какао
За декорацията
  1. Плодове по желание.
Приготвяне
За основата
  1. Блендирайте всички продукти много добре в кухненски робот или чопър.
  2. Застелете дъното на разглабяща се форма за торта с алуминиево фолио.
  3. Оформете лепкаво тесто от трохите.
  4. Разпределете лепкавите трохи по дъното и стените на формата, така че да се образува плътен борд.
  5. Приберете основата в хладилника докато приготвяте крема.
За крема
  1. Накиснете лешниците за минимум 4 часа.
  2. Разтворете желиращия агент, който сте избрали, според указанията на опаковката.
  3. В кухненски робот поставете всички продукти и блендирайте много добре до пълно хомогенизиране.
  4. Изсипете шоколадовата смес върху основата на тортата и приберете в камерата за час, час и половина, докато тортата се стегне достатъчно.
  5. Освободете тортата от формата и декорирайте.
Foodie Boulevard http://foodieboulevard.com/

Comments

  1. Leave a Reply

    Stamen Nikolov
    September 13, 2016

    Ехааа, да ти е жив и здрав камъка! много да те подпира и да е винаги до теб! Прекрасна е тази торта и непременно ще се пробва в някакъв вариант според случая. Историята ти бе пленяваща, бива си те!
    Поздрави!

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      September 13, 2016

      Благодаря за прекрасните думи и за милото пожелание! И благодаря, че сте отделили време, за да прочетете всичко 🙂

  2. Leave a Reply

    Nonie
    September 21, 2016

    is there anyway to get a translation function on your webpage. Sorry, I do not speak or read Bulgarian.

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      September 21, 2016

      Hi, thank you for your interest! I am working on launching an English version of the blog but for now, if you use Google Chrome, just open any recipe, right click anywhere on the screen, and select Translate to English. That should do it.

  3. Leave a Reply

    Venera
    October 1, 2017

    Привет, Софи! Моля за пояснение колко голяма е използваната форма за торта и под “консерва кокос” – консерва кокосово мляко ли се има предвид (навсякъде намерих само кокосово мляко)? Благодаря!

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      October 1, 2017

      Привет 😉 Формата ми е регулируема честно казано не помня как я бях нагласила 🙁 На практика реално няма значение какъв ще е диаметърът на формата, просто в по-малка форма тортата се получава с по-малък диаметър, но по-висока и обратното – ако формата е с по-голям диаметър, тортата просто ще се получи с по-тънък пласт крем.

      А относно консервата и крема: като цяло са почти изцяло взаимно заменяеми, вкусът е почти идентичен, основната разлика е в консистенцията. едното е пресованото “месо” на кокоса, а в другото има и месо и течност и не е с еднаква консистенция.

      Успех! 🙂

  4. Leave a Reply

    Цветелина Неделчева
    February 25, 2018

    Чудесна идея, която ще приготвя идните дни -също за рожден ден! Моля, споделете пшен.трици с какво да заменя, за да е безглутенова тортата!? 😉

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      February 25, 2018

      Радвам се, че идеята ви допада 😉 Ще ми е любопитно да чуя и впечатления след това 😉 Пшеничните трици може да замените с някакво безглутеново брашно, което е подходящо и за сурова употреба – например кокосово, слънчогледово, бадемово и тн. или пък с блендирани оризови ядки или флейкс от просо/киноа/елда и тн. Успех и весел празник!

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>