Чудовищен погром? О, да! Bring it on!

Или какво се случи, когато се препънах в прага на рожден ден № 27…

Сурова плодова торта с мюсли и кокос

Като за начало, направих си ето тази торта. Пъстра. Весела. Леко шантава. Много здравословна. Но наистина изкусителна. Доста като мен 🙂 И понеже все пак това е Foodie Boulevard и кулинарията е огромна част от моето бъбриво, многословно, гръмогласно и бързоговорещо същество с трапчинка на лявата буза и без обоняние, огромната изповед, която ще последва, трябва да бъде придружена поне от една рецепта, както си му е редът. Така че, който не се вълнува от моя чудовищен погром, може спокойно да скочи към рецептата на това нежно лятно изкушение с изненадваща сърцевина 🙂 

FB_IMG_1465376353811

Та когато се препънах в прага на рожден ден номер 27…нищо не се случи. 27 е скучно число.

Не е 25, което беше някак си по-кръгло, усещаше се някак си по-завършено и някак си звучеше достойно да бъде възраст, която е подходяща за повратен момент в живота.

Не е 26 – периодът точно след фазата четвърт век живот, в който период официално за пръв път се оказваш по-близо до 30, отколкото до 20.

Още не е 30 (слава Богу) и макар психически да се подготвяш, че 30 е супер яка възраст и нищо не се променя, и си оставаш с младежки дух, и всичко е точно, каквото е било предишния ден… не е. Ти си на 30. Не, че е лошо, Просто си на 30.

Софи Йотова от Foodie Boulevard

Но 27 е скучно число. И като число, и като възраст. В него няма нищо повратно, нищо запомнящо се, нищо вълнуващо не предстои, с което словесно да мога елегантно да се заиграя и да „пакетирам“ в опаковка тип „Супер щастлива съм, че съм на 27, защото сега ме очаква…“

В средностатистическата част от случаите на хората, родени около късните 80 години на миналия век в родната картинка (или така-наречените милениъли), на 27 вече си преживял повечето от живото-моделиращите и бито-оформящите неща и събития, които обичайно се случват в тази възрастова кутийка (20+):

  • завършил си висшето си образование пълен с мечти и амбиции да промениш света
  • не си променил света и си се хванал на първата работа, която ти е предложила достатъчно прилична заплата, за да можеш да си плащаш сметките и квартирата плюс по средно 2 бири на седмица в някой посредствен столичен бар
  • поработил си като роб с младежки ентусиазъм и сили да стоиш в офиса до след полунощ, за да се доказваш пред всевъзможни стейкхолдъри
  • научил си какво точно значи стейкхолдър
  • поразбили са ти сърцето няколко пъти
  • поразочаровал си се от разни приятели
  • доста от горните си изгубил
  • поживял си в няколко гадни квартири
  • с оглед на предишното, вероятно си се борил с минимум един вид вредители (аз имам честта да съм се борила с нашествия от хлебарки по кухненския плот и в плашещо съседство до леглото ми; молци, изскачащи да ме поздравят за добро утро от хавлията ми точно след душ; десетки мухи лайнарки из целия апартамент; и, определено не на последно място, гълъби в отдушника на банята многократно)
  • теглил си бърз кредит, за да идеш на някоя непланирана почивка и да си докажеш, че си супер импулсивен и никога няма да станеш скучен човек на средна възраст със сиво ежедневие и без социален живот
  • намерил си човека, с главно Ч и –Ът накрая, който те е направил малко по-малко невротичен, доста по-малко циничен и леко опиянен от приятното усещане, че на някой, който не е кръвно свързан с теб, трайно му пука за твоята особа.

Софи Йотова от Foodie Boulevard

Да не говорим, че ако сам не си женен или с дете, то шансът първата ти любов или съседът по чин от началното училище да са женени и с минимум едно дете е близо стопроцентов.

Но макар възрастта 27 сама по себе си да не е известна с почти нищо повече освен зловещия Клуб 27 (добре, че не станах музикант 🙂 ), когато аз самата се препънах в прага на рожден ден номер 27, все пак се случи нещо, с което това число се намърда сред числата, които все пак ще запомня.

Софи Йотова от Foodie Boulevard

Препъвайки се в прага на рожден ден номер 27, официално прекрачих от другата страна на може би най-трудния период в живота си. Официално спрях да бъда детето, което препуска към леглото и се скрива под завивката, за да избяга от чудовищата, които дебнат отдолу. Всъщност, аз им се ядосах. На чудовищата. Толкова им се ядосах, че подадох глава изпод завивките, погледнах ги всички в очите, едно по едно, поех дълбоко въздух и започнах да ги боксирам.

Софи Йотова от Foodie Boulevard

Трепех ги с такава злоба, сякаш исках да избия всичко страшно от тялото на всяко едно. Докато налагах всяко от тях, някое от останалите винаги се впускаше да му помага и започваха да ме атакуват от няколко страни. Но това ме ядосваше и нахъсваше още повече, и с още по-нападателна стъпка вкарвах поредния удар.

За тази една година – от 26 до 27, в периода от една невпечатляваща възраст до друга, толкова чудовища се изредиха да ме дебнат под леглото, че дори не знам кога съм успяла да открия време в тези 12 рунда през последната година да ги нокаутирам всички. И макар да казвам всички, знам, че има още. Защото освен, че са с доста животи, доста от тях успяват да се размножат преди да смогнеш да ги изтрепеш. Така че съм в бойна готовност да боксирам чудовища по всяко време.

Софи Йотова от Foodie Boulevard

Най-коварните от всички, обаче, ще те оставят без дъх. Удар след удар ще те карат да се чувстваш напълно неспособен да се изправиш. Ще те карат да се чувстваш реално изплашен дали можеш да изплуваш. Най-коварните чудовища са различни за всеки. При мен най-големи щети нанесоха няколко – някои бяха съвсем непознати, с други се бях боксирала и преди. Чудовищата са хамелеони – често някое, което си мислиш, че вече си елиминирал, се прикрива с такъв майсторски камуфлаж и успява да те изненада в гръб без дори да си го усетил. 

FB_IMG_1465376395353

Все още съм доста насинена и имам трайни белези тук и там. Защото чудовищата се бият мръсно. Винаги влизат в комбина с въображението ти и използват най-големите ти страхове, за да те атакуват точно както знаеш, че ще боли най-много. Но пък хубавото в края на този чудовищен погром от последните 12 рунда, който нанесох на тези чудовищни саботьори на моето щастие и пълноценен живот, е, че вече ги познавам. Вече няма да питам въображението си какво да очаквам от тях, а то (понеже май не ме харесва много) да рисува най-страшните картини. 

Никой рунд не е лесен. Не на 17, не на 27, предполагам, че на 57 пък съвсем няма да са лесни. И чудовищата ще си викат приятели, които също да ме атакуват, когато най-малко очаквам. Но в един момент, когато си минал през известно количество рундове и си станал достатъчно дебелокож, ти писва. Писва ти да влизаш във всеки следващ рунд с нагласата, че вече си загубил. Писва ти дори да не посмяваш да излезеш на ринга, защото подсъзнанието ти те е убедило, че дори не си достоен за битка.

FB_IMG_1465376445819

Така че днес, спъвайки се в прага на рожден ден номер 27, прекрачвам 27мото стъпало с убеждението, че през последните 12 рунда съм направила за себе си най-доброто възможно нещо – спечелила съм страха на своя страна. Страхът е станал моя движеща сила, мотивация, гъделичкаща адреналинова инжекция, която ме тласка напред. 

И понеже постоянно повтарям, че е важно да си създаваме спомени, да строим преживявания, да крадем от ежедневието всяко малко прекрасно нещо, което може да ни зарадва, за мен е страшно важно поглеждайки назад да виждам до къде ме е отвела всяка битка и какъв е бил смисълът. 

FB_IMG_1465376293015

И сега, теглейки чертата за изминалите 12 рунда, съм щастлива. Щастлива, че натрепах много чудовища. Щатлива, че построих много преживявания. Щастлива, че се разхождах открай докрай из палитрата на емоциите си. Щастлива, че видях Париж за трети път. Щастлива, че след близо 10 години пушене успях да спра цигарите. Щастлива, че дадох шанс на своята страст да прескочи рамките на хобито и да се претвори в моя своеобразна мисия. Щастлива, че събрах смелост да призная най-вече пред себе си най-големите си несигурности, най-съкровените си тайни. Щастлива, че започнах да тренирам крав мага. Щастлива, че се осмелих да потърся помощ за нещо, което ме е измъчвало над десетилетие. Щастлива, че видях Лондон за пръв път. Щастлива, че отпразнувах 50тия юбилей на своята майка. Щастлива, че любовта на живота ми е моят най-добър приятел. Щастлива, че реално за пръв път знам коя съм, коя съм била и коя искам да бъда. 

13343132_1151612214880873_5032483087314914679_n

Идва един момент, дали на 27, 17 или 37, в който разни лампички започват да просветват. Никога, разбира се, не знаеш кога ще те удари прозрението, а и няма как. Винаги нещо го предизвиква. Води го за ръчичка и го поставя пред теб. И чак тогава лампичката светва. И много неща придобиват смисъл, пъзелът се нарежда и всъщност си даваш сметка за много, много доскорошни чуденки. Научаваш много неща. Доста от тях по трудния начин. Но то лесен няма. Да, винаги си заобиколен от хора, които са минали по подобен път, пребили са своите си чудовища и от ъгъла на рунда те инструктират точно как да процедираш. И макар да им вярваш и да знаеш, че са прави, няма как да не минеш през рунда. Е, по-лесно е, когато имаш информация от някой, който вече се е бил с това конкретно чудовище, но няма две еднакви битки. Твоята си е само твоя и само ти знаеш точно колко те боли всяка рана.

Аз имам висок праг на болка, с времето съм го установила в много ситуации. Но всеки има Ахилесова пета. Или повечко пети. И най-често разбираш къде са твоите чак, когато някой те срита много злобно в тях.  

12342651_10208147638991518_6260911632779507621_n (1)

Колкото и безумно да звучи, обаче, когато успееш да слезеш от ринга и да се отдалечиш малко от победата над поредното чудовище, осъзнаваш нещо много ценно. Ако нямаш чудовища си загубен. Ако нямаш чудовища, нямаш контекст. Нямаш битки, които да те правят по-силен. Нямаш изпитания, чието преодоляване да те прави по-добър, нямаш рани, които да гледаш как заздравяват. Чудовищата са може би най-важните елементи по пътя към пълноценния живот. Към щастието. Защото макар някои от нас да имат по-малко чудовища под леглото, няма хора без. Все пак там е тъмно, има толкова неизвестни неща, толкова скрити ъгълчета…

12976800_788274131274337_6203943854663194608_o

Моите лампички проблясваха, когато бях на 17. Бегло и закратко. Когато се препънах в прага на рожден ден номер 27, обаче, доста светнаха. Но нямаше да светнат ако не бяха чудовищата.  Ако не бяха рундовете. Ако не бяха раните и синините. Ако не бяха трайните белези. И макар да няма как друг да трепе твоите лични чудовища, определено помага да има някой, който да стои острани до теб, за да попие потта от челото и да избърше кръвта от раните.

На 27 не е толкова зле. Особено, когато гордо си скалпирал една дузина бесни чудовища 😉 

Сурова плодова торта с мюсли и кокос

Сурова кокосова торта с мюсли и плодова палитра
Write a review
Print
Продукти
Основа
  1. 400 гр. микс мюсли (аз използвах със сушени плодове без добавена захар)
  2. 2 с.л. кокосово масло
  3. 13 сочни обезкостени фурми
  4. 50 гр. сурово белено слънчогледово семе
Крем
  1. 3 бр. желатин (30 гр.) или друг желиращ агент по избор
  2. 200 гр. крем от кокос
  3. 2 бр. зряло авокадо
  4. 3/4 ч.ч. подсладител по желание (аз използвах комбинация от мед и сироп от рожков)
  5. 200 мл. студена вода
  6. 5 банана
  7. 100 гр. кашу
  8. 100 гр. малини
  9. 50 гр. ягоди
Декорация
  1. пъстри плодове по избор
Приготвяне
За основата
  1. Смелете всички продукти заедно и оформете борда на тортата на дъното на разглабяща се форма с плътно притискане на лепкавото тесто, което сте получили след смилането на продуктите (моята форма е с диаметър 32 см).
За крема
  1. Накиснете кашуто за минимум 4 часа.
  2. Разтворете желатина според указанията на опаковката.
  3. Пасирайте всички продукти за крема без желатина и плодчетата до получаване на гладка консистенция. Може да използвате пасатор, блендер или чопър.
  4. Добавете желатина и плодовете към готовия крем и разбъркайте внимателно.
  5. Изсипете крема върху основата.
  6. Декорирайте.
  7. Оставете тортата за около 3-4 часа на хладно до пълното й стягане.
Foodie Boulevard http://foodieboulevard.com/
Сурова плодова торта с мюсли и кокос

Comments

Be the first to comment.

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>