“ЗА” или “ПРОТИВ” здравословното…?

Разсъждения по време на турболенция…

20171119_225732

Който ме познава отблизо знае, че съм особено странен човек. По много параграфи.

И макар преди години доста да се срамувах от странностите си и упорито да ги прикривах в непрестанни опити да се впиша в някаква група, днес си им се радвам, че дори се гордея с тях и успешно ги вплитам във всичко, което правя.

Днес научих нещо ново странно за себе си.

Преди около половин час успешно приключи може би най-екстремният полет в живота ми.
20171119_205922

Малък самолет, полет по тъмно, бясна турболенция с всички “бонуси” – яко разтрисане, клатене, онези секунди на лека безтегловност, в които стомахът ти се чуди в какво измерение се намира.

И за пръв път при подобна екстремност най-почетният ми дегустатор не държеше ръката ми.

Неминуемата мисъл “ей сега се прибираме от това супер яко преживяване на първия dm Food Festival в Залцбург, на което имах феноменалното удоволствие да присъствам, пълна съм с прекрасни емоции, презаредена съм, имам толкова идеи и вдъхновението ми цъфти…

20171118_142545
…снощи пиех греяно вино, ей сега ще си умрем като едното нищо…какво друго да си мисли човек в момент, в който единствената по-силна от гравитацията природна сила е самосаботиращата сила на психиращото ми се самосъзнание…

Та, оказа се, че нещото, което озаптява “палавите” ми, черногледи мисли, е да ги впрегна в нещо конструктивно…

И явно под стрес музата ми идва..може би изплашена за живота си, у мен се пробужда някаква вътрешна потребност да споделя със света своите най-дълбоки и откровени мисли, убеждения и генерална идеология…

Та…написах нещо.

20171119_212134

На листи, на ръка – върху неизползваните принтирани самолетни билети за полета, който все още не знаех дали ще преживея…

Е, преживях го.. кацнахме, успешно. Едва. Толкова не бях треперила не помня от кога.

И тогава вече в съзнанието имаше място за нова мисъл – връзката ни с България трябва да излети…след 10тина минути. Гейтът, до който трябва да стигнем, е на 20тина минути разстояние. А тепърва се качваме в автобусчето. Ох…

И тогава една от останалите вкусни дами в компанията осъзнава, че подаръкът й от събитието – огромна, тематично декорирана кошница, е останал на количката за багаж до самолета, от който току-що сме слезли.

20171119_172813

Аз се впускам жертвоготовно да спася кошницата, подтичквам – разбира се съм на токчета за максимална екстремност, грабвам кошницата, тръгвам да тичам обратно към автобуса, но той затваря вратите си пред мен. И тук идва по-забавното – аз съм с червено палто с огромна качулка! Червената шапчица хартиса 🙂

20171119_230747

Е, шофьорът бе така милостив да ми отвори и разбира се целият автобус беше безкрайно ЗАБАВЛЕН от това крайно неочаквано представление на червената шапчица…

След подобаващо препускане на 6 още треперещи от страх жени към полет за дома, 3 от които с огромни, Коледно украсени кошници, 1 от които размятана не от кой да е, а от самата червена шапчица, която тук-таме отнасяше по някоя Коледна топка в някой завой….стигнахме до гейт G-37, който, разбира се, беше най-далечният…

И след тази пространна увертюра, която някак си успях да напиша на дразнещата клавиатура на вече амортизирания си телефон…ето и повода за нея – моите разсъждения по една тема, която със сигурност ще резонира с много от вас.

20171119_172845

Онези, които са стигнали до тук, няма да са изненадани от посланието, защото вероятната причина за търпението им е, че познават коя съм аз, какво правя и в какво вярвам.

Та имам апел към вас – бъдете посланици на тази идеология и на тези истини.
Или бъдете опоненти.
Но, моля ви, не оставайте равнодушни.

Не избирайте чуждо мнение за свое, защото ви звучи ОК на първо четене.

Не живейте живота си спрямо заучени убеждения, които просто сте приели за правилни, защото повечето хора около вас са съгласни с тях и ги проповядват.

И моите разсъждения звучат така…

“ЗА” или “ПРОТИВ” здравословното?

Защо ТОВА е разговорът?
Защо изобщо трябва да има ТАКАВА дилема?
Защо трябва да е или едното, или другото?
Защо важи формулата “ако не си от едните, значи си от другите”?
Защо трябва да има ЕДНА истина?
Защо един човек може да “принадлежи” само на единия “лагер”?

Защо това, че си “съгрешил” по време на вечеря те прави пълен провал и значи, че нямаш воля и никога няма да постигнеш мечтаната форма, няма да бъдеш щастлив и няма да се харесваш?
Изобщо, кой дефинира “грешките” и “провалите”?

Защо не сме готови да чуем чуждата истина без да се наострим?

Защо не може да има повече от една валидна гледна точка?

Защо не вярваме в динамичния баланс?

В “гъвкавото нормално”?

В оптимизирането на контекста?

Във вслушването в обратната връзка и нуждите на тялото ни?

В приемането, че нещо, което “работи” и се отразява добре на някого не значи, че ще проработи и за нас?

Защо избираме да приемем дадено повърхностно, едноизмерно мнение и позиция по дадена тема, които не отразявят непременно нашите убеждения, а просто звучат ОК на първо четене?

Месоядните са безмилостни и мразят животни…
Веганите са фанатични изроди…
Вегетарианците ядат само треви…
Безглутеновите са претенциозни хипстъри…

?!?!?

Защо това, че избираме да не ядем сметанова торта с “ядлива” снимка отгоре, с която колегата черпи за рождения ден значи, че не го уважаваме и сме фанатични маниаци, които ядат само кълнове?

Защо щом не ядем чипс и солети в офиса ни питат дали ще ядем само извара на офисния пикник?

Защо да се храним здравословно автоматично значи, че не ядем вкусна храна?

Защо да кажеш, че обичаш да ядеш и да искаш да си в добра форма трябва да звучи като лицемерие?

Защо имаме тази непреодолима нужда да се набутваме едни други в кутийки, да си блъскаме общи знаменатели, да си лепим етикети…а не си дадем сметка, че светът, хората и техните навици, избори и поведение не са черно-бели?

Защо не искаме да вземем най-доброто от истината на всеки, пречупвайки я през своя контекст, нужди, предпочитания, умения и възможности, а искаме да убедим “грешниците” защо ние сме прави?

p1160092

Аз съм София. Три години не ядях месо. Сега го обожавам. Това не значи, че мразя животни.

Аз съм София. Обожавам да приготвям веган ястия. Това не значи, че съм фанатична откачалка.

Аз съм София. Обожавам да ям – за мен храненето е едно от най-интимните преживявания и храната е най-личното изкуство, защото позволява най-голяма близост между творец, творение и аудитория. Но искам да изглеждам добре и да се чувствам комфортно в тялото си.

20171119_214316211920341.jpg

Аз съм София и претендирам, че правя здравословни избори. Но пия вино. Понякога прекалявам с храната. Понякога ме мързи да тренирам. Понякога пуша наргиле.

Понякога правя избори, които знам, че хората около мен осъждат. Но това са моите избори.
Осъзнати.
Аргументирани.
Стратегически.
Премерени.
Оптимизирани.
С поглед 3 крачки напред.
С мисъл за голямата картинка.

Защото познавам чудесно слабостите си и избирам да “играя” с тях, а не да ги отричам и отбягвам.

Понякога избирам да направя 2 крачки напред и 1 назад, съвсем нарочно. Защото така запазвам посоката, която искам. Вместо да направя 3 напред, а после 30 назад, защото съм насилвала цялото си същество да прави неща, които някой смята, че са правилни за мен, но вътрешно знам, че не са.

Въпросът не е “ЗА” или “ПРОТИВ” едно или друго.

Разговорът ни е грешен!

Не трябва да се убеждаваме взаимно кой е по-прав, а трябва да обединим знанията, уменията, опита, идеите и усилията си, за да постигнем една генерална трансформация на национално ниво – в терминологията за това какво всъщност значи “ЗДРАВОСЛОВНО” и как може да го постигаме – всеки според своя собствен контекст, възможности, умения, предпочитания.

И така.

Пак има турболенция. 

Но поне си имам вино. И си написах “завещанието” 🙂

Ако сте съгласни с мен – ще съм много щастлива да предавате нататък. Посланията си струват.

Comments

  1. Leave a Reply

    Били Стефанова
    November 20, 2017

    Браво София за енергията в работата си, да ни правиш живота по красив и лесен .Рецептите са великолепни .
    Благодаря мило момиче .🌹❤️

    • Leave a Reply

      foodieboulevard@gmail.com
      November 20, 2017

      Благодаря за отделеното време, за милите думи и за подкрепата!

Leave a Comment

You can use these HTML tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>